С вдигнатите й ръце гърдите й бяха щръкнали нагоре. Той се зае първо с едната, после с другата, смучеше, докато огънят на страстта у нея се разгоря толкова силно, че повече не можеше да издържа.
— Престани — рече сподавено тя. — Пусни ме.
Той веднага пусна китките й.
— Да не би да те заболя?
— Не, но… прекалено бързаш.
— Бързам ли? — Изгледа я и се усмихна криво. — Нима подлагаш на критика техниката ми?
— О, не, техниката ти е чудесна.
Думите й излетяха прекалено бързо, прекалено честни и прекалено пламенни и той се усмихна. Притеснена, тя избягна погледа му. Сетне осъзна, че ако бе решила да прави любов с този силен и горд мъж, то трябваше да срещне силата му със своята.
Вдигна очи и погледите им се срещнаха.
— Не искам още да го правим. Може би по-късно, но не сега.
— Нима искаш по този начин да ми кажеш, че известно време ти ще водиш екшъна?
Тя кимна. И макар да бе толкова нервна, нищо не можеше да й попречи да изследва онези чудесни тайнства, скрити под кърпата.
— При едно условие, ангелско лице. — Той стисна ръба на костюма, събран на кръста й. — Оставаш само по чорапогащи. Всичко друго се сваля.
Тя преглътна. Чорапогащникът нямаше пришити отвътре бикини. Бе просто мрежеста материя от кръста до краката, а и мрежата бе твърде рехава, за да скрие каквото и да е.
Той вдигна предизвикателно вежди, сетне я пусна и седна на леглото.
— Искам да се съблечеш.
Е, това вече бе прекалено палаво. Тя се прокашля и заговори колкото е възможно по-небрежно.
— Имаш предвид тук? Както е запалено осветлението и тъй нататък?
— Не отлагай. Съблечи се, ама наистина бавно.
Тя събра всичкия си кураж, решена да не му отстъпва.
— Но си наясно, че веднага след това идва ред и на кърпата, нали?
— Едно по едно.
Тя бавно смъкна костюма надолу, наведе се напред, за да прикрие голотата си. Костюмът й се свлече до глезените. Махна мъхче памук от крака си, взря се в шарките на килима, заслуша се в трополенето на дъжда по покрива на фургона.
— О, не, недей — засмя се той. — Изправи се. И остави този костюм там, на пода.
Сластният му тон почти я довърши. Ръцете й трепереха, докато изпълни онова, което й бе казал.
— Красиво — прошепна той, когато се изправи пред него — гола, ако изключим чорапогащника, който повече подчертаваше, отколкото да прикрие долната част на тялото й.
Реши, че вече бе дошъл нейният ред.
— Лягай на леглото — рече тихо тя.
Той се поколеба за миг, сетне се изтегна на хълбок и облакъти на възглавницата.
— Така ли?
— О, не. Това изобщо не върши работа. По гръб, моля.
За нейно удовлетворение, той го направи. Освен това си подложи две възглавници под главата, за да не пропусне нищо.
Тя облиза устни, не бе сигурна как ще се справи, но бе решена да даде всичко от себе си.
— А сега вдигни ръце, докато не докоснат стената. И, Алекс, искам да си останат там.
Той й се усмихна лениво и чак костите й се размекнаха.
— Сигурна ли си?
— Съвсем.
Направи както му бе наредила и тя се почувства много горда от себе си. Приближи. Погледът му изгаряше гърдите и корема й, караше я да се чувства в този чорапогащник по-гола, отколкото би била без него. Докато стигне леглото, всяка частица от тялото й трептеше от вълнение и очакване. В един момент отново се появи мисълта за камшиците, но тя я прогони.
Гледаше го — легнал по гръб, с наужким завързани ръце. Неин пленник. И докато си останеше така, всяка част от тялото му бе нейна, можеше да я изследва колкото си ще — включително и внушителното възвишение, което нарушаваше гладката повърхност на кърпата. Тя отмести поглед и седна на края на леглото.
— Помни какво ти казах — прошепна му. — Трябва да държиш ръцете си там, където са: Не бива да ги мърдаш.
— Ако поотвориш малко краката си, скъпа, ще бъда най-послушен, тъй както си знам.
Е, справедливостта си е справедливост, реши тя и разтвори леко бедра. Той се вторачи в онова, което му разкри. Дясната му ръка потрепна, сякаш бе готов да я помръдне, но сетне се отпусна.
Тя се наведе и започна отново да го вкусва, лекичко хапеше кожата му под ребрата. Плътта му бе стегната, мускулите — силни. Плъзна ръце по гърдите му, наслаждавайки се на влажната му кожа. Не можа да устои на кафявите зърна на гърдите му и прокара устни по тях, принуждавайки го да се загърчи под нея. Протегна ръце, обхвана бицепсите му и стисна. Пръстите и намериха пулсиращите вени под кожата му. Проследи ги надолу и намери пътя си към меките косми под мишниците му. В този момент кожата му настръхна и той издаде нечленоразделни, гърлени звуци. Тя бавно вдигна глава и срещна погледа му.