Той се отдръпна леко и й се усмихна, но тя усети напрегнатостта на тялото му и разбра, че бе на ръба да изгуби контрол върху себе си.
— Мислех си, че си готова, но май не си свърших докрай работата.
Той леко премести тежестта на тялото си и започна да я гали. След миг гласът му сякаш долетя до нея от много далеч.
— Много си стегната. Сигурно отдавна не си го правила, а?
Тя заби нокти в раменете му.
— Ами, да. Сигурно… — тя ахна, когато усети как ново усещане завибрира в нея — …съм се затворила малко.
Той изпъшка и промени положението на тялото си.
— Тогава ще трябва да те поотворим малко. — И с тези думи той натисна силно напред.
Тя извика и се изви, за да го избегне или пък да му помогне — не знаеше кое от двете. Тялото й гореше от сладкото и болезнено отваряне. Той обгърна задничето й и проникна още по-дълбоко. В същото време устните му покриха нейните, сякаш да я погълне. Обладаването му бе силно, мощно, но напрегнатостта, която усеща в тялото му, й подсказа, че все още се въздържаше. Не разбра защо, докато не чу едва доловимия му шепот.
— Хайде, мила, хайде.
И тогава разбра, че той я чакаше, а нежните му думи отново я подлудиха.
След като тя пое, усети кожата му мокра под пръстите си, а тялото му — стегнато от жажда. Но той бе силен и щедър любовник.
— Още веднъж, мила. Още веднъж.
— Не, аз…
— Да!
И той отново нахлу в нея — дълбоко и силно.
Навън гърмеше, а вътре във фургона тя направи онова, за което я бе помолил. Този път обаче той продължи. Никога нямаше да го забрави. Въпреки ужасните неща, които бяха довели до този момент, едва ли би могла да получи по-добро въведение към любенето и завинаги щеше да му бъде благодарна за това. Тя притисна устни към гърдите му, а той я погали с длан. В крайна сметка онова най-после се бе случило.
— Вече не съм девствена.
Усети как тялото му се стегна под пръстите й. И чак тогава осъзна, че бе изрекла тайната си на глас.
11.
— Какво каза? — Алекс се надвеси над нея.
Искаше й се да прехапе език. Как можа да изрече думите на глас? Беше тъй унесена и доволна, че се бе отдала на глупостта.
— Н-н-н-ищо — заекна тя. — Не съм казала нищо!
— Чух те.
— Тогава защо ме питаш?
— Каза, че вече не си девствена.
— Така ли?
— Дейзи… — в тона му се прокрадна зловещо предупреждение. — Трябва ли да приема това буквално.
Тя се опита да възприеме тон на морално превъзходство.
— Изобщо не ти влиза в работата.
— Глупости.
Той скочи от леглото, грабна дънките си и ги обу, сякаш за него бе важно да издигне някаква бариера помежду им. Обърна се към нея.
— Що за игра играеш?
Не пропусна да забележи, че не бе вдигнал ципа и не можеше да откъсне очи от примамливия триъгълник, който разкриваше плоския му, мускулест корем.
— Не искам да говорим за това.
— Нима наистина смяташ, че ще повярвам, че си девствена?
— Разбира се, че не го очаквам. На двайсет и шест години съм.
Той прокара пръсти през косата си и закрачи в тясното пространство, заговори — все едно не я бе чул.
— Беше толкова стегната. Помислих си, че отдавна не си го правила, но никога не съм смятал, че… как е възможно толкова години да не си се чукала?
Тя се изправи като ужилена на възглавницата.
— Не е необходимо да използваш такъв език, настоявам веднага да се извиниш!
Той я гледаше така, сякаш бе мръднала. Тя отвърна на погледа му. Ако си мислеше, че ще му отстъпи, този път се лъжеше. Беше се наслушала на мръсни приказки през всичките тези двайсет и шест години с Лейни, стигаше й за цял живот и нямаше никакво намерение да бъде повече обект на подобен език.
— Чакам.
— Отговори на въпроса ми.
— След като се извиниш.
— Извинявай! — изкрещя той, изгубил прословутото си самообладание. — А сега веднага ми кажи истината, инак ще те удуша с този чорапогащник, ще изхвърля тялото ти в канавката и ще танцувам върху него.
Не бе кой знае какво извинение, но тя прецени, че това бе всичко, което щеше да получи.
— Не съм девствена — рече внимателно. В един миг той изглежда изпита облекчение, но сетне я погледна, изпълнен с подозрение.
— Сега не си, но какво ще кажеш за мига, в който влезе в този фургон?
— Може и да съм била — измърмори тя.
— Може да си била или беше?
— Добре де, бях.
— Не мога да повярвам! Никоя с твоята външност не може да стигне двайсет и шест годишна възраст, бе да…
Тя му хвърли яростен поглед-предупреждение.
— … без да го направи, за Бога! Защо?
Тя замачка крайчето на чаршафа.
— През целия ми живот вратата на спалнята на майка ми непрекъснато зееше.