— Отговори ми веднага!
Буцата, заседнала в гърлото й, бе станала толкова голяма, че думите й излязоха задавени:
— Аз… аз бях надмогната от страстта.
Част от напрежението сякаш напусна тялото му. Отпусна малко педала на газта, погледна я и се намръщи.
— Плачеш ли?
Тя вдигна брадичка и поклати глава, макар една сълза да се търкулна по бузата й. Не можеше да понесе мисълта да заплаче отново пред него. Винаги се бе ненавиждала за лекотата, с която се разплаква.
Той намали малко темпото и тонът му стана по-благ.
— Извинявай, Дейзи.
Погледна в страничното огледало и започна да отбива от пътя.
— Да не си посмял да спираш!
Гумите изсвистяха по чакъла и той спря, пренебрегвайки както винаги желанията й. Посегна към нея, но тя се отдръпна.
— Не съм ти мамино детенце! — сопна му се тя и ядно изтри сълзите си с юмруци.
— Не съм казвал, че си.
— Но си го мислиш! Просто лесно се разплаквам. Но това не означава нищо и не се опитвам да те манипулирам със сълзи. Искам да се извиниш не защото плача и това те кара да се чувстваш гузен, а защото се държа като глупак.
— Определено се държах като глупак.
— Защото не мога да сдържа сълзите си. Винаги съм била прекалено емоционална. При вида на новородени бебета, сантиментални сапунени опери, някоя добра кънтри песен. Виждам или чувам нещо и в следващия миг вече…
— Дейзи, опитвам се да се извиня. Можеш да си продължиш да плачеш, но само не говори, става ли?
Тя подсмръкна и бръкна в чантичката си за салфетка.
— Окей.
— Нямах право да ти крещя така. Бях бесен на себе си, а си го изкарах на теб. Аз те прекъснах снощи и ти не можа да обясниш. Вината е моя. Никога не съм бил толкова безотговорен и не мога да си го обясня. Предполагам, че просто… — поколеба се той.
Тя избърса носа си.
— Че просто те е заслепила страстта?
Той се усмихна.
— Мисля, че това е достатъчно добра причина. Но, Дейзи, ако си забременяла само поради моята глупост…
Ужасът, който долови в тона му, бе на път да я разплаче отново. Но вместо това тя издуха силно носа си.
— Сигурна съм, че не съм забременяла. Периодът не е подходящ. Мензисът ми трябва да дойде след два дни.
Видя облекчението, изписано върху лицето му, и от него я заболя още повече. Не че искаше да забременее, напротив! Но не й харесваше как самият намек за това го отвращаваше.
Той прокара пръсти през косата си.
— Малко подлудявам, когато стане дума за това, но не мога да се сдържа. Не искам да имам деца, Дейзи.
— Няма нужда да се безпокоиш. Амелия ме прати при лекаря си преди няколко седмици.
— Това е добре. Не мога да ти обясня колко много държа на това. Като казвам, че не искам да имам деца, имам предвид изобщо, никога. Ще бъда ужасен баща, а никое дете не заслужава това. Обещай ми, че няма да забравяш тези хапчета.
— Няма. И, честно казано, Алекс, взе да ми омръзва да се отнасяш с мен като с неграмотна.
Той погледна страничното огледало и вкара пикапа в магистралата.
— Ще използвам презерватив до следващия месец, когато вече няма да има опасност.
Не й хареса начинът, по който той прие като даденост, че тя ще продължи да спи с него.
— Не съм много сигурна, че ще потрябва.
Той я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Държиш се така, сякаш онова, което се случи снощи, ще се случи отново.
— Можеш да бъдеш сигурна. То наистина ще се случи отново.
Самодоволството му я засегна.
— На твое място не бих била толкова самоуверена.
— Не се преструвай, че не ти хареса. И аз бях там, да не си забравила?
— Не се преструвам за нищо. Беше чудесно. Едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали. Просто ти казвам, че в отношението ти към любенето има още много какво да се желае.
— Какво му е на отношението ми?
— Непочтително е. Да вземем за пример речника ти. Думите, които използваш. Те определено са непочтителни.
— Не мисля, че е така.
— Любенето би трябвало да е свещенодействие.
— То е мръсно, потно и приятно.
— И това също, предполагам. Но и свещено.
— Свещено ли? — Погледна я с невяра. — Как може човек, израсъл сред компания на обществени паразити и дрогирани рок-звезди, да бъде толкова целомъдрен?
— Знаех си аз! Знаех си, че ме мислиш за целомъдрена, но снощи не бе достатъчно искрен, за да го признаеш.
— Сега го разбирам. Ти определено искаш да ме подлудиш. Независимо какво казвам, ти веднага ми се ядосваш, не е ли така? — Изгледа я косо и това още повече я подразни.
— Престани да се правиш на толкова мил. Прекалено си лош, за да си мил.
Той отметна глава и за нейна изненада, изглежда наистина го заболя.