— Наистина ли мислиш, че съм лош?
— Не винаги — призна тя. — Но повечето време. Определено си лош през повечето време.
— Когото и да попиташ в този цирк, ще ти каже, че съм най-справедливият мениджър, с когото са работили.
— Наистина си справедлив. — Направи малка пауза. — С всички други, освен с мен.
— И с теб съм справедлив. — Алекс се поколеба. — Може би не бях справедлив онази вечер, когато бе изненадата с тортата, но бях изненадан и… не, това не е извинение, нали? Извинявай, Дейзи, не биваше да те поставям в такова неловко положение.
Тя го погледна изпитателно и кимна леко.
— Приемам извинението ти.
— Но снощи не бях лош.
— Не бих искала да говорим за снощи. И искам да ми обещаеш, че няма да се опитваш да ме прелъстиш отново тази вечер. Необходимо ми е първо добре да помисля и смятам да го направя на дивана.
— Не виждам какво има да се мисли. Ти не вярваш: в секса извън брака. Омъжена си. Какъв е проблемът?
— Омъжена при известни условия — напомни му благо тя. — Има известна разлика.
Той измърмори под носа си особено гадна ругатня! Но преди да успее да го укори за нея, той рязко зави надясно и спря пред крайпътния ресторант.
Този път сервитьорката им бе намусена и далеч надхвърлила средна възраст, затова Дейзи се почувства спокойна да го остави и да отиде в тоалетната. Но би трябвало да е по-предвидлива, защото като излезе, тя видя, че се бе разговорил с една крещяща блондинка от съседното сепаре. Знаеше, че я бе видял, дори и когато блондинката си взе чашата с кафе и се премести при него. Дори й се струваше, че знае защо го прави. Искаше да й внуши да не отдава голямо значение в емоционален план на случилото се помежду им.
Стисна зъби. Независимо дали Алекс Марков искаше да го приеме или не, той бе женен мъж и всичкото флиртуване на света не можеше да промени този факт.
Отиде до телефонния автомат на стената, недалеч от сепарето, където блондинката се възхищаваше на мускулите му. Веднага след като се овладя, тя вдигна слушалката и я държа до ухото си, докато преброи до двайсет и пет. Сетне се обърна и извика към съпруга си:
— Алекс, скъпи! Познай какво?
Той вдигна глава и я погледна с опасение.
— Добри новини! — изчурулика тя. Докторът казва, че този път близначетата ще са трички!
Чак когато пристигнаха на новата площадка Алекс най-сетне й проговори. Като слезе от пикапа и започна да откача фургона, й каза, че повече няма да работи с животните. Вместо това ще се заеме с по-лека работа — ще поддържа и кърпи костюмите и, разбира се, ще излиза всяка вечер в представленията.
Тя се намръщи.
— Мислех си, че ще се зарадваш, че няма да работиш толкова много — рече той. — Какво има сега пък?
— Защо чака до тази сутрин, за да ми облекчиш задълженията?
— Без особена причина.
— Сигурен ли си?
— Престани да го увърташ, ами кажи какво си си наумила.
— Чувствам се малко нещо като проститутка, на която току-що са й платили за услугата.
— Това е смешно. Бях решил преди да сме спали заедно. Освен това кой казва, че трябва да ти се плаща. Мисля, че и аз се справих доста добре.
Тя игнорира заяждането.
— Казах, че ще поема менажерията и говорех напълно сериозно.
— Аз пък ти казвам, че няма нужда да го правиш.
— А аз пък ти казвам, че искам да го правя.
От опита си със слоновете знаеше, че работата ще е трудна, но не би могла да е по-лоша от онова, което вече бе преживяла. А тя наистина бе оцеляла. Беше ринала тор, докато ръцете й не се покриха с пришки, буташе тежката количка, събаряха я заядливи слончета. Гледала бе страха право в очите и все още бе на крака — посмачкана, може би, изранена — със сигурност, но все още изправена.
Погледът му съдържаше смесица на недоверие и нещо, което доста приличаше на възхита, макар тя да знаеше, че не би могло да бъде точно това.
— Ще издържиш ли? Няма ли да избягаш?
— Не мога да дам дългосрочна прогноза. Засега мога да говоря само ден за ден. — Тя прехапа долната си устна и се намръщи. — Знам само, че трябва да го направя.
— Дейзи, това е твърде много работа.
— Знам — усмихна се тя. — Точно за това трябва да я върша.
Гледа я дълго и сетне, за нейна изненада, се наведе и я целуна. Точно там, по средата на задния двор, където работниците щъкаха насам-натам, където Брейди и синовете му тренираха акробатичните си номера, а Хедър жонглираше, той я целуна дълго и страстно.
Когато най-сетне се разделиха, тя се почувства топла и бездиханна. Той вдигна глава и се огледа. Очакваше да бъде притеснен от тази публична изява, но не бе. Може би се опитваше да компенсира за инцидента с тортата или мотивите му бяха по-сложни, но каквато и да бе причината, той даде на всички в цирка да разберат, че тя означаваше нещо за него.