Нямаше много време да мисли за случилото се, защото трябваше да се заеме с менажерията. Появи се един млад работник на име Трей Скинър и й каза, че Алекс го пратил за неин помощник в по-тежката работа. Тя го накара да премести клетката на Синджун на сянка и да й пренесе малко сено, след което го освободи.
За нейна радост Лолипоп не опита да я наплюе отново, но тя все още заобикаляше ламата отдалеч. Освен Лолипоп, Синджун и Честър, в менажерията още се намираха леопард на име Фред, лешояд с подрязани криле и една горила. Имаше и боа, но за радост на Дейзи змията бе любимка на Джил и тя я държеше във фургона си, когато менажерията бе затворена.
Следвайки непълните указания на Дигър, Дейзи нахрани животните, след което се зае да изчисти клетките им, започвайки от Синджун. Тигърът се отнесе към нея с високомерно снизхождение, докато тя го обля с поредния му душ — държеше се така, сякаш великодушно й бе разрешил да го обслужва.
— Не те обичам — изропта тя, докато насочваше водната струя към него.
Лъжкиня.
Тя едва не изпусна маркуча.
— Престани — изсъска. — Престани да ми внушаваш разни думи.
Той се прозя и се потопи под душа, правейки я да изглежда пълна глупачка.
След като свърши с душа на Синджун, тя отиде в дъното на палатката и се вторачи в горилата на име Глена, чиято клетка бе в ъгъла. Тъмните й шоколадови очи, тъжни и примирени, я гледаха през решетките на очуканата клетка, която изглеждаше твърде тясна за нея. Нещо в тихото покорство на животното очарова Дейзи и тя се улови, че приближава клетката.
Глена си седеше и я гледаше — поредното човешко същество от безкрайната върволица хора, които минаваха покрай клетката й всеки ден. Дейзи спря и зачака, чувстваше се така, сякаш някак си искаше позволението на Глена да приближи още, сякаш поне в това горилата трябваше да има правото на избор.
Глена дойде в предната част на клетката и я огледа. Бавно вдигна ръка и протегна длан през решетката. Дейзи се взря в нея и разбра, че горилата посягаше към нея.
Глена чакаше търпеливо с протегна ръка, а сърцето на Дейзи се разтупка. Досега не бе намирала куража да погали коте, а какво остава за диво животно; искаше й се да се обърне, но горилата толкова приличаше на човек, че да пренебрегне жеста й, щеше да е непростимо нарушение на добрите обноски, и затова Дейзи пристъпи колебливо напред.
Ръката на Глена бе с дланта нагоре. Дейзи протегна ръка и с връхчето на показалеца си боязливо докосна пръста на Глена. Беше мек и гладък. Сдобила се с повечко кураж, тя погали целия й пръст. Глена затвори очи и тихичко въздъхна.
Дейзи постоя при нея известно време, галеше ръката й и имаше чувството, че животът й някак си бе придобил нов смисъл и цел.
С изтичането на сутринта въпросите й относно правилните грижи за животните се бяха умножили. На няколко пъти изтичва до Дигър за съвет за храненето и всекидневната практика и всеки път, когато приближеше, Тейтър я посрещаше с тръбния зов на хулиган-дребосък.
Дигър отговаряше на въпросите й с нежелание, тя съзнаваше, че бе още ядосан на онова, което се бе случило между тях предишния ден. Когато се обърна да си върви след втората серия от въпроси, той се изплю и едва не улучи гуменката й.
— Нямам време за повече въпроси, мис. Не бих искал някой да си помисли, че съм мързелив.
— Дигър, не съм казвала, че си мързелив. Просто се безпокоях за състоянието на менажерията.
Тайничко в себе си тя се съмняваше доколко Дигър наистина бе наясно за правилните грижи за животните в менажерията. Той обичаше слоновете, но не го беше много грижа за останалите. И определено не знаеше, че тигрите обичат водата. Реши сама да проучи нещата в свободното си време.
Погледът на сълзящите му очи бе пълен с презрение.
— Аз съм около животните от петдесет години. А, ти откога си тук?
— Само от две седмици. Ето защо се нуждая от съвета ти.
— Нямам време за приказки. Имам сума работа за вършене.
Той погледна зад нея, устните му се разтеглиха в усмивка, която разкриваше пожълтели зъби, извити около няколко дупки. Прекалено късно разбра какъв бе поводът за веселостта му. Тейтър се бе промъкнал зад нея.
Шляп!
Сякаш я бяха ударили в гърдите със стегнато навито парче килим. Без да има време да се стегне, тя отлетя на няколко метра и се препъна в купа сено. Приземи се върху бедрото си, болката прониза цялото й тяло. Хриптящият смях на Дигър отекна в ушите й. Вдигна глава навреме, за да съзре в очите на Тейтър изражение, което доста й заприлича на доволна усмивка.