Но колкото и да го обичаше, тя знаеше, че той я смяташе още за дете. Напоследък си мислеше, че ако бе осъзнал, че вече бе жена, щеше да погледне на нея с други очи и нямаше да се ожени за Дейзи.
Отново я бодна чувството за вина. Не бе възнамерявала да вземе парите и да ги скрие в чантата на Дейзи, но се бе озовала в Червения фургон, а Дейзи отговори на телефонното обаждане, чекмеджето на касата бе отворено и всичко просто се случи от само себе си.
Беше лошо, но тя непрекъснато си казваше, че не бе чак толкова лошо. Алекс не желаеше Дейзи — и Шеба го казваше. Дейзи щеше да го направи нещастен, а благодарение на стореното от Хедър, той можеше да го осъзнае сега, а не по-късно.
Ала целувката, на която бе станала свидетелка днес, й подсказваше, че Дейзи нямаше да го пусне толкова лесно. Хедър още не можеше да повярва как се бе хвърлила към него. Алекс не се нуждаеше от нея! Не му трябваше Дейзи, след като можеше да има Хедър.
Но как да узнае онова, което изпитваше към него, след като изобщо не му бе казвала? Тя бутна книгите настрани и скочи. Не можеше да търпи повече. Трябваше да го накара да види, че вече не бе дете. Трябваше да го накара да разбере, че не се нуждае от Дейзи.
И без да си остави време да помисли отново, тя изскочи и се запъти към Червения фургон.
Когато Хедър влезе, Алекс вдигна глава. Беше пъхнала палци в джобовете на едноцветните си шорти, почти изцяло покрити от твърде голямата за нея тениска. Изглеждаше бледа и нещастна, досущ като фея с подрязани криле. Сърцето го заболя за нея. Трудно й бе, но не се предаваше и това у нея му харесваше.
— Какво има, скъпа?
Не отговори веднага. Вместо това закрачи безцелно из фургона, докосна дивана, дръжката на шкафа. Забеляза оранжево петно на скулата й — бе се опитала да скрие пъпчица, и го обля вълна на нежност. Някой ден, при това съвсем скоро, тя щеше да се превърне в истинска красавица.
— Проблеми ли имаш?
Тя рязко вдигна глава.
— Не и аз.
— Това е добре.
Тя преглътна с мъка.
— Мислех си, че ще искаш да узнаеш…
Наведе глава и загриза кожичките около изгризан нокът.
— Какво да узная?
— Видях какво направи с теб Дейзи днес — рече бързо тя; — и искам да ти кажа, че знам, че не можеше да сториш нищо и така нататък.
— И какво е направила Дейзи с мен?
— Ами начина, по който… нали разбираш?
— Боя се, че не.
— Знаеш. — Заби поглед в килима. — Целуна те пред всички, всички да те видят и така нататък. Постави те в неудобно положение.
Доколкото той си спомняше, той бе инициаторът за целувката. Не му се нравеше всички от цирка да я гледат в корема и да броят месеците на пръсти. Освен това не му харесваше как хората я подиграват зад гърба й, особено след като бе наясно, че вината за това бе отчасти негова.
— Не разбирам какво общо има това с теб, Хедър.
Тя сложи ръце на хълбоците си и изля всичко на един дъх.
— Всички знаят какво изпитваш към нея и така нататък. Че не я харесваш. А когато татко ми каза, че не била бременна, не можах да разбера защо си се оженил за нея. Сетне си спомних, че понякога мъжете подлудяват донякъде, когато едно момиче е хубаво и може би искат — нали разбираш, — да имат отношения с него, а пък тя казва, че може, но само след брак. И така разбрах защо си се оженил за нея. Но онова, което искам да ти кажа — имам предвид ако искаш да я накараш да си тръгне и така нататък… — За пръв път, откакто бе наченала тирадата си, тя го погледна право в очите и той видя отчаянието в тях. Лицето й се изкриви и тя остави думите отново да се излеят.
— Знам, че ме смяташ за хлапе, но не съм. На шестнайсет години съм. Може и да не съм толкова хубава, колкото Дейзи, но въпреки това съм жена и бих могла — мога да ти позволя да правиш секс с мен и тъй нататък, за да не се налага да го правиш с нея.
Алекс се почувства тъй, сякаш го бяха хлопнали с кол по главата, не можеше да измисли какво да каже. Бузите й бяха почервенели до алено, може би досущ като неговите — и тя отново бе забила поглед в земята.
Той бавно се изправи. Беше се изправял срещу гадни пияници и размахали ножове шофьори, но никога не му се бе случвало нещо подобно. Тя бе сбъркала дружелюбното му отношение с нещо по-различно и той трябваше да оправи нещата веднага.
— Хедър… — Прокашля се и заобиколи писалището. Когато спря, на входа зад Хедър се появи Дейзи, но девойчето бе толкова унесено, че изобщо не я усети. Дейзи сигурно усети, че ставаше нещо важно, защото моментално застина безмълвна на място.