— Виж какво ще ти кажа. Разкопчей блузата си и ще ти дам ключовете.
— Какво?
— Това е най-доброто ми предложение. Или го приемаш, или го отхвърляш.
След като видя как в очите му проблеснаха палави пламъчета, тя се запита как бе възможно един толкова сериозен мъж да притежава тъй игрив характер, щом станеше въпрос за секса.
— Всъщност ти очакваш от мен да…
— Аха.
Той се облегна върху мивката и кръстоса ръце на гърдите си в очакване.
През тялото й премина тръпка на страст, като съзря желанието в очите му. Не бе в никакъв случай сигурна дали бе готова за нова сексуална среща с него, но, от друга страна, какво можеше да навреди една малка, палава увертюра? Влагата между гърдите й и напомни, че бе работила цяла сутрин и не бе много чиста. Но пък и той не беше, а и в крайна сметка само си играеха, какво значение имаше?
Тя сведе очи в най-добрата имитация на царствено поведение, на което бе способна.
— Определено няма да използвам тялото си за бартерна сделка. Това е обидно.
— Съжалявам, че го приемаш така.
Той извади ключовете от джоба си и с престорена наивност ги подметна на дланта си.
Меката кожа на гърдите й я засърбя под влажната блуза, зърната й се втвърдиха.
— Какво ще кажеш, ако аз постъпя по същия начин с теб?
— Скъпа, ами страшно ще ми хареса.
Потискайки усмивката си, тя разкопча най-горното копче.
— Само едно надзъртане.
Вътрешният й глас й нашепваше, че си играе с огъня, но не му обърна внимание. Разкопча още едно копче.
— Какво още трябва да направя, за да се сдобия с контактния ключ?
— Носиш ли сутиен?
— Да.
— Ще трябва да го свалиш.
Можеше веднага да сложи край на играта, но вместо това разкопча още едно копче.
— Ти носиш отговорност за пикапа, значи е справедливо да диктуваш условията.
Беше му забавно.
Тя се забави с последните копчета. След като ги разкопча, леко подхвана пешовете на блузата си, нарочно го дразнеше, макар и да разбираше, че тази й палавост е опасна.
— Може би ще трябва да си помисля отново.
— Не ме карай да ставам груб. — Страстният му шепот не съдържаше и капчица заплаха, но въпреки това тя потрепери.
— След като поставяш въпроса по такъв начин… — Тя разтвори блузата си и разкри щампования на цветя сутиен.
— Разкопчей го.
Тя се опита, но закопчалката заяде.
— Направи каквото ти казвам и никой няма да пострада.
Тя не можа да сдържи усмивката си, когато успя да го откопчее. Бавно свали влажните дантелени чашчици от гърдите си и застана пред него, досущ като лека жена — напълно облечена, но с разкопчана блуза и с голи гърди.
— Красиво!
Прошепнатият комплимент я накара да се почувства като най-ценената жена на света.
— Стига ли, за да получа контактния ключ?
— Стига и за целия проклет пикап. — Направи две широки крачки и я грабна в обятията си. Устните му стремително намериха нейните и светът се завъртя като дяволска люлка. Смъкна блузата от раменете й, сетне хвана бедрата й и я вдигна достатъчно, високо, за да се опре о нея. Усети го — твърд и настоятелен — и разбра, че времето на раздразването бе свършило.
Кръвта й бучеше кипнала из вените й. Отвори уста за езика му, докато той я вдигна на ръце и я понесе към леглото, където я пусна безцеремонно.
— Мръсна и потна съм.
— Аз също, тъй че нямаме проблем. — С мощен замах свали през глава мръсната си тениска. — Прекалено си облечена.
Тя изрита изцапаните си гуменки и засваля дънките си, но не действаше достатъчно бързо, за да е доволен.
— Много се бавиш.
И за секунди я разсъблече — беше гола, досущ като него.
Погледът й пробяга по стегнатото му като струна тяло с тен на селянин, работил само на открито. Кичури косми обгръщаха иконката на гърдите му. Трябваше да го попита за нея. Трябваше да го попита за още маса неща.
След като легна до нея, тя подуши земната миризма на пот и на тежка работа, излъчвана от телата и на двама им, и се запита защо не се отврати. В прегръдката им имаше нещо първично и това я възбуди повече, отколкото би могла да си представи. Нейното примирение я изненада.
— Аз… трябва да взема душ…
— Не и преди и да сме свършили.
Той извади презерватив от чекмеджето до леглото, отвори го и го надяна.
— Но аз съм толкова мръсна.
Той разтвори коленете й.
— Такава те желая, Дейзи.
Тя изстена и заби зъби в рамото му, когато той нахлу в нея. Вкуси сол и пот и знаеше, че и той вкусва същото от кожата на гърдите й. Гласът й излезе гърлен и сподавен:
— Наистина трябва да се измия.
— После.
— О, Господи, какво правиш?