— На какво ти прилича…
— Ами като че ти…
— Да. Искаш ли още?
— Да, О, да…
Миризми и вкусове. Докосване. Потта и мръсотията под дланите й. Тласъците и контратласъците.
По лицето й бяха залепнали кичури коса, стрък слама убиваше на врата й. Той обхвана с ръка дупето й и я обърна върху себе си, размазвайки мръсотия по хълбока й. Стисна я силно за бедрата.
— Язди ме.
И тя направи така, както й бе казано. Извиваше тяло, надигаше се и се спускаше върху него инстинктивно, потреперваше, като я заболеше от силното нахлуване.
— Понамали малко, мила. Тук съм и няма да ходя никъде.
— Не мога.
Гледаше го със замъглени от болка и страст очи виждаше лъщящото му от пот лице, с тънки, побледнели устни. Петна мръсотия бяха полепнали върху онези сурови руски скули, от тъмната му, къдрава коса стърчеше стрък слама. Потта се стичаше между гърдите й. Тя отново се спусна силно върху него и изгуби дъх от болка.
— Недей, мила. Ш-ш-ш-т… бавно, бавно. — Плъзна ръка по гърба й и я притегли върху себе си а гърдите й — върху неговите, помогна й да установи новия ритъм. Бедрата й обгръщаха неговите, иконката я драскаше, но тя движеше тялото си върху неговото, отначало бавно, а сетне гърчейки се, наслаждавайки се на усещането тя да диктува положението — ритъма, силата. Нямаше вече никаква болка, а само удоволствие.
Той обхвана дупето й и я остави тя да води. Тя усети по напрегнатостта, която усещаше в твърдите мускули под себе си какво му бе коствало да й предостави контрола. Той захапа меката плът над ключицата й, без да я наранява, само използва част от тялото й да запълни друга част от своето.
Тя се отдаде на усещането за кожа, пот и мускус. Той издаваше нечленоразделни звуци, тя му отвръщаше на същия език. И двамата се намираха на светлини години от цивилизацията, бяха се върнали в джунглата в пещерата, в дивата природа, докато, в един прекрасен дълъг миг, не уловиха силата на съзиданието.
Тя го остави веднага, щом можа, и се затвори в банята. Докато струята на душа я обливаше, бе потресена от тази нова, варварска същина на характера си. Нима това бе свещено или оскверняващо? Как можа да се отдаде така на мъж, когото не обича? Въпросът я измъчваше.
Когато излезе, загърната в хавлиена кърпа, с кожа, много по-чиста от разтревожената й душа, той стоеше до мивката. Облечен само в мръсните си дънки, държеше бутилка бира в ръка.
Като видя изражението й, се намръщи.
— Пак ще усложняваш нещата, така ли?
Тя извади чисти дрехи от шкафа и се обърна гърбом към него, за да се облече.
— Не съм много сигурна какво имаш предвид.
— Изписано е на лицето ти. Имаш всякакви задни мисли за онова, което се случи.
— А ти нямаш ли?
— Защо да имам? Сексът е просто нещо, Дейзи. Той е удоволствие и човек се чувства добре. Не бива да се усложняват нещата.
Тя кимна към леглото.
— На теб просто ли ти се видя?
— Хубаво беше. А единствено това има значение.
Тя вдигна ципа на късите си панталони и мушна крака в сандалите.
— Правил си секс с много жени, нали?
— Не съм ги дискриминирал, ако това имаш предвид.
— И винаги ли е било така?
Той се поколеба.
— Не.
В един миг напрежението й спадна.
— Радвам се. Защото ми се иска това да означава нещо.
— Означава единствено, че докато мозъците ни имат проблеми с комуникирането помежду си, телата ни нямат никакви проблеми.
— Не мисля, че е толкова просто.
— Разбира се, че е.
— Беше като земетресение — рече тихо тя. — Сигурно е нещо повече от комуникирането на две тела.
— Понякога става между двама души, понякога не става. Между нас става и това е всичко.
— Наистина ли така смяташ?
— Дейзи, чуй ме. Само ще те заболи, ако започнеш да си въобразяваш неща, които няма да станат.
— Не разбирам какво имаш предвид.
Той я погледна право в очите и тя имаше усещането, че наднича в душата й.
— Няма да се влюбя в теб, скъпа. Това просто няма да стане. Държа на теб, но не те обичам.
Как болеше от думите му! Нима бе поискала от него да я обича? Изпитваше желание. Уважаваше го. Но как би могла да заобича човек, който тъй малко я уважаваше? Знаеше го, усещаше го с цялата си същност, че не бе достатъчно корава, за да обича мъж като Алекс Марков. Той се нуждаеше от човек, не по-малко упорит и арогантен от него самия, от твърдоглав и неподвластен на страха — от жена, която да държи на своето, въпреки силата на това мрачно лице, и да дава всичко от себе си. Жена, която се чувства у дома си в цирка, която не се бои от животните или от непосилната работа. Той се нуждаеше от…
От Шеба Куест.
Загриза я ревност. И докато мисълта й признаваше логиката в това Алекс и Шеба да бъдат заедно, сърцето й отказваше да го приеме.