В първия момент Алекс не направи нищо и Дейзи усети, че помежду им сякаш прескочиха искрите на цяла история, история, за която тя не знаеше нищо. И в следващия миг, толкова неочаквано, че тя почти не видя движението му, той завъртя китката си.
Шляп! Камшикът мина на сантиметри от лицето на Шеба и крайчето на рулото изчезна.
Шеба не помръдна. Стоеше си тъй спокойна, като гостенка на градинско парти, докато Алекс отново и отново изплющя с камшика и с всеки удар рулото намаляваше и намаляваше и накрая остана само едно нищожно парченце между устните на Шеба.
Тя го извади, наведе се да вземе ново и го подаде на Дейзи.
— Хайде сега да видим теб.
На Дейзи не й бе трудно да съзре каквото и да е предизвикателство, но тези хора бяха възпитани да търсят опасността. Всичкият кураж, с който бе родена, тя го призовала на помощ при сблъсъка си с Тейтър.
— Може би по-късно.
Алекс въздъхна и свали камшика си.
— Шеба, това няма да стане. Ще продължа да изпълнявам номера си сам.
— Дотам ли я докарахме, Алекс? Носиш в кръвта си наследството на пет поколения циркови артисти, а си дал фамилното име Марков на човек, който няма куража да излезе с теб на арената.
Зелените й очи потъмняха и тя изгледа презрително Дейзи.
— Никой не те кара да ходиш по високо опънат въже или да яздиш без седло. Всичкото, което трябва да правиш, е само да стоиш тук. Но не можеш да направиш дори това, нали?
— То… съжалявам, но не ме бива за тая работа.
— А за какво изобщо те бива?
Алекс пристъпи напред.
— Не е честно! Дейзи се грижи за менажерията, макар повече да не е необходимо да го прави, и животните са в по-добра форма, отколкото от години насам.
— Браво на нея! — Погледът на Шеба й подейства като изплющяването на алексовия камшик. — Знаеш ли нещо за фамилията Марков?
— Алекс не споделя много за миналото си.
Той не споделяше много и за настоящето. Винаги когато се опитваше да го попита нещо за живота му извън цирка, той сменяше темата. Подразбра, че е бил в колеж, че иконката, която носеше, бе семейна реликва и май — само толкоз.
— Остави това, Шеба — предупреди я Алекс.
Шеба мина покрай него, без да сваля очи от Дейзи.
— Фамилията Марков е една от най-известните циркови фамилии в света. Майката на Алекс бе най-прочутата ездачка без седло на своето време. Алекс също би могъл да бъде шампион при ездачите, ако не бе израсъл толкова като юноша.
— Дейзи не се интересува от това — вметна той.
— Не, интересувам се. Разкажи ми, Шеба.
— Семейството му по майчина линия е от пет поколения циркови артисти в Русия — там са играли пред царете. Интересното в тази фамилия е, че по-голямата част от историята й се проследява по женска линия. Без значение за кого са се омъжвали, жените винаги са запазвали фамилията Марков и са я предавали на децата си. Но и мъжете от семейството са били големи изпълнители, майстори на камшика, едни от най-добрите ездачи, които някога са играли в цирка.
Алекс се бе заел да прибира хартиените рула в стара брезентова торба.
— Хайде, Дейзи, за днес стига.
Изражението на Шеба помрачня.
— Мъжете от фамилията Марков винаги са почитали традицията и много внимателно са подбирали съпругите си. Поне допреди Алекс. — Тя замълча, очите й излъчваха ледено презрение. — Ти не ставаш да седиш в сянката му, Дейзи, да не говорим за това да носиш името му.
След тези думи тя се обърна и си тръгна с такава царствена походка, че дори невзрачната обстановка сякаш изглеждаше величествена.
На Дейзи леко й призля.
— Тя е права, Алекс. Не ме бива за нищо тук.
— Глупости! — Той нави камшика, който бе преметнал през рамо. — Шеба се отнася към традициите в цирка както някои се отнасят към религията. Не й обръщай внимание.
Дейзи се бе вторачила в торбата с хартиените рула. Разсеяно взе едно от тях.
— Какво правиш?
— Опитвам се да бъда жена от семейство Марков.
— Остави го, за Бога! Казах ти да не й обръщаш внимание. Във фамилията е имало и маса негодници. Вуйчо ми Сергей бе най-гадният от тях, когото съм срещал.
— Просто се опитваш да ме успокоиш, но аз не мога да пренебрегна думите й. — Отиде до мястото, където стоеше преди, и се обърна в профил към него. — Писна ми непрекъснато да се провалям.
Вдигна рулото към устните си, но коленете й трепереха така силно, че се боеше той да не забележи. А Алекс не улучеше, щеше да я удари през лицето и може би щеше да й остави белег за цял живот.
— Престани, Дейзи…
Тя затвори очи.
— Дейзи!
Тя не го погледна.
— Просто го направи, Алекс. Колкото повече отлагаш, толкова е по-трудно за мен.