— Сигурна ли си?
Изобщо не бе сигурна, но захапа рулото и затвори очи, молеше се само да не трепне.
Шляп!
Изписка, когато изшляпването сякаш гръмна в ушите й и силната въздушна струя зашлеви лицето й. Ушите й писнаха. Тейтър отвори уста и измуча.
— Ударих ли те, Дейзи? По дяволите, знам, че те ударих!
— Не… не… няма нищо. Просто… — Тя се наведе вдигна рулото, което бе изпуснала, забеляза, че бе отсякъл малко парченце от края му. — Само съм малко нервна, това е.
— Дейзи, няма нужда да…
Тя отново захапа рулото и затвори очи.
Шляп!
Отново изпищя. Тонът на Алекс бе сух:
— Дейзи, писъците ти започват да ме изнервят.
— Ще млъкна! Само не се нервирай. — Вдигна рулото, беше доста по-късо отпреди. — Колко пъти още?
— Два.
— Два ли? — тонът й бе писклив.
— Два.
Този път едва-едва захапа малкото парче.
— Опитваш се да мамиш.
Капчица пот се търколи между гърдите й, докато наместваше рулото както трябва. Пое дълбоко въздух.
Шляп! Злокобният въздушен поток изсвистя и залепи кичур коса за бузата й. Едва не припадна, но успя да сподави вика си.
Само веднъж още. Само веднъж.
Шляп!
Тя бавно отвори очи.
— Готово, Дейзи. Свърши се. Сега единственото, което ти остава, е да се поклониш на публиката.
Беше жива и без белези. Зашеметена, тя се обърна към него и рече с дрезгав шепот:
— Успях.
Той се усмихна и преметна камшика през рамо.
— Разбира се, че успя. Гордея се с теб.
Тя нададе победоносен вик, затича се и скочи към него. Той я улови машинално. Притисна я и усети как тялото й изпука. Спусна я на земята.
Тя знаеше, че не му бе хубаво, дето му отказа да се любят след онзи следобед на пот и секс, който я бе обезпокоил тъй дълбоко. Мензисът й служи за оправдание известно време, но и той мина преди няколко дни. Беше го помолила да й даде малко време, за да подреди мислите си, и той се бе съгласил, но не му бе никак хубаво.
— Има още един номер — рече той — и свършваме за деня.
— Можем да изчакаме до утре.
— Той е по-лесен, отколкото предишния. Дай да го направим, преди да си изгубила решителността си. Застани там, където беше.
— Алекс…
— Хайде. Няма да те заболи. Обещавам.
Тя неохотно се върна на мястото си.
Той взе най-дългия от камшиците си и подхвърли леко дръжката му на ръка.
— Ако искаш, можеш да затвориш очите си.
— Не искам.
— Довери ми се, скъпа. Трябва да затвориш очи.
Тя го направи, но усети как десният й клепач потреперва.
— Вдигни ръце над глава.
— Ръцете си ли?
— Над глава. И кръстосай китките си.
Тя ококори очи.
— Май забравих да кажа на Трей за новата храна на Синджун.
— Всяка жена от семейство Марков е изпълнявала този номер.
Обзета от чувството на неизбежност, тя вдигна ръце, кръстоса китки и затвори очи, повтаряше си през цялото време, че нищо не може да бъде по-страшно от, срязването на рулото, което бе захапала.
Шляп!
Съзнанието й едва регистрира изшляпването на камшика, когато усети как се увива около китките й и ги свързва здраво. Този път писъкът й излезе сякаш от дън душа. Свали бързо ръцете си и почувства как раменете й се извиват. Погледна изумена китките си.
— Ти ме удари! Каза, че няма да ме удариш, но направи.
— Спокойно, Дейзи, и престани да пискаш. Не заболя.
— Не ме е заболяло ли?
— Да.
Тя отново сведе поглед към ръцете си и бавно осъзна, че бе прав.
— Но как…?
— Изплющях камшика преди да те е докоснал. — Той извъртя китка, за да свали напрежението на камшика и тя се освободи. — Това е стар номер и публиката много го харесва. Но след като впримча китките ти трябва да се усмихнеш на публиката, за да разбере че не съм те наранил. Иначе можеш да ме докараш и до арест.
Тя разтърка първо едната, а после и другата си китка.
— Ами какво… какво ще стане, ако изплющиш камшика след като впримчиш китките ми?
— Няма да го направя.
— Можеш да сбъркаш, Алекс. Не можеш винаги изпълняваш номера си безпогрешно.
— Разбира се, че мога. Правя го от години и никога досега не съм наранявал асистентките си.
Той започна да събира камшиците си, а тя с почуда наблюдаваше абсолютната му арогантност, макар и да я безпокоеше понякога.
— Тази сутрин нещата потръгнаха по-добре — рече тя, — но не виждам как ще изляза с теб на арената след два дни. Джак казва, че трябва да играя ролята на необуздана циганска мома, но не мисля, че дивите циганки пищят като мен.
— Ще измислим нещо.
За нейна изненада той я целуна леко по върха на носа, понечи да тръгне, но се обърна. Изгледа я продължително, сетне се върна, сведе глава и устните му намериха нейните.