Тя изхлипа и побягна.
Дейзи се върна при Тейтър и слончето я обгърна с хобот. Облегна се на него и се опита да реши какво да прави. Преди разговора си с Хедър всичко й се струваше ясно, ала сега не бе толкова сигурна. Ако не кажеше на Алекс истината за Хедър, той щеше да продължи да вярва, че е крадла. Но ако му кажеше, Хедър щеше да бъде наказана жестоко, а Дейзи въобще не бе сигурна, че би го преживяла.
Видя отсреща Алекс да се качва на пикапа да отиде до града. Беше й споменал, че ще ходи да оправя някакъв проблем с компанията, поддържаща химическите тоалетни, и че може да отсъства няколко часа. А тя бе решила да използва това време, за да изрови тайните покупки, които бе правила през последните месеци — те трябваше да превърнат грозния зелен фургон в нещо, което поне да наподобява на дом; сблъсъкът й с Хедър обаче я бе лишил от част от ентусиазма й. И все пак, по-добре бе да работи, отколкото да седи, потънала в нерадостни мисли.
Запъти се към фургона и усети как духът й се повдига. Най-сетне щеше да се заеме с нещо, за което я биваше. Нямаше търпение да види изражението на Алекс след това.
14.
— Какво, по дяволите, си направила? — рече стъписан Алекс на самия праг.
— Не е ли чудесно?
Дейзи доволно огледа превъплъщението на фургона в очарователното и уютно гнезденце, в което го бе превърнала.
Бели чаршафи, весело поръсени с теменужки във виолетово и синьо, скриваха грозния диван, възглавниците в същия десен превръщаха старите мебели в комфортни и привлекателни. Прикрепила бе малки бронзови пръти над жълтите щори на прозорците и бе спуснала от тях тюлени пердета. Пердетата бяха привързани с виолетови и сини панделки от различни материи.
Копринен синьо-виолетов шал прикриваше дупката в абажура на лампата в ъгъла, докато няколко плетени кошници бяха поели купчините от вестници и списания. Привлекателна смесица от най-различни съдини — като се почне от вази от матово стъкло, глинени гърнета и синя кана от уеджуудски порцелан красяха очукания кухненски плот, а разноцветни сплетени ширити, забодени с кабърчета за стените, трябваше да ги държат привързани по време на преход.
Върху масата бяха поставени подходящи по цвят и по десен салфетки и сини порцеланови съдини. Бели пръстени чаени чаши и две кристални чаши за вино едната с едва забележима пукнатина в основата си бяха поставени до тъмносините стъклени салатиери. Глазираната пръстена купа в средата на масата бе пълна с диви цветя, които бе набрала в близост до площадката.
— Не можах да направя кой знае какво за килима — обясни тя, все още задъхана от усилията си до последния миг да подреди всичко, — но изчистих най-лошите петна, тъй че не е чак толкова зле. Когато посъбера пари, ще се заема и с леглото, ще му взема едно от онези красиви индиански постелки и ще купя още възглавнички. И макар че не ме бива много като шивачка, мисля, че ще мога да…
— Откъде взе парите за всичко това?
— От заплатата си.
— Харчила си собствените си пари?
— В градовете, през които минавахме, открих всякакви магазини за вехтории, за стоки втора употреба. Знаеш ли, допреди две седмици изобщо не бях влизала в Уолт-Март? Направо е чудо колко много неща може да купи човек, ако е внимателен и пестелив… — Най-сетне съзря изражението на лицето му и усмивката й се стопи. — Не ти харесва.
— Не съм казал такова нещо.
— Няма нужда да го казваш. Изписано е на лицето ти.
— Не че не го харесвам; просто не смятам, че си струва да харчиш пари за това място.
— Не мисля, че е излишно.
— Но това е фургон, за Бога! Няма да живеем тук вечно.
Но не това бе истинската причина за възраженията му. Погледна го и разбра, че има две възможности. Можеше да се отдаде на едно напълно заслужено цупене или да го принуди да бъде искрен с нея.
— Кажи ми какво точно не е наред.
— Вече го направих.
— Не, не си. Шеба ми каза, че си отказал много по-хубав фургон от този.
Той сви рамене.
— Искал си да ми бъде възможно най-тежко, нали?
— Не го приемай лично. Дори не те познавах, когато взех решение за фургоните.
— Но си чувал за мен от баща ми.
Той отиде до хладилника и извади бутилка вино, която бе купил предишния ден — тя я бе намерила за прекалено разточителство за бюджета им.
Не й се щеше да му позволи да прекрати разговора.
— Искало ти се е да продължаваш да живееш във фургона такъв, какъвто си беше.
— Нищо му нямаше на фургона.
Той извади тирбушона от чекмеджето.
— Не ти вярвам. Ти си мъж, който харесва красивите неща. Забелязвала съм как се наслаждаваш на пейзажа, когато пътуваме, или на нещо красиво в някоя витрина. Вчера като спряхме край онзи ресторант, спомена, че кошницата с плодове ти напомняла на Сезан.