— Искаш ли чаша вино?
Тя поклати глава, вгледа се в него и започна да й просветва.
— Отново прекрачих границата, нали?
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Онази невидима граница, която мислено си установил между истинския брак и бракът на ужким. И аз отново, я пресякох, нали?
— Изобщо не разбирам какво искаш да кажеш.
— И още как! Съставил си цял списък правила относно въображаемия брак. И аз трябва да следвам указанията ти безпрекословно, да не ти се изпречвам на пътя, освен когато поискаш да спиш с мен. Но най-важното е, че не бива да изпадам в емоционална привързаност. Нямам право да държа на теб, на брака ни, на съвместния ни живот. Нямам право дори да се погрижа за този малък, мръсен фургон.
Най-сетне успя да го извади от равновесие и той стовари пестник върху плота, бутилката вино подскочи.
— Не ми харесва идеята ти за гнезденце, това е всичко! Калпава идея.
— Права бях — рече тихо тя.
Той прокара пръсти през косата си.
— Ти си адски романтична. Понякога, като ме гледаш, си мисля, че изобщо не ме виждаш. По-скоро виждаш онова, което искаш да бъда. И правиш същото и с тази… тази законна връзка помежду ни. Правиш опити да я превърнеш в нещо, което не е.
— Това е брак, Алекс, а не просто законна връзка. Ние поехме свещен обет.
— За шест месеца! Не разбираш ли, че държа на теб? И се опитвам единствено да те защитя, да не се почувстваш наранена.
— Да ме защитиш ли? Разбирам. — Тя пое дълбоко дъх. — Затова ли проверяваш непрекъснато дали си вземам противозачатъчните хапчета?
Изражението му стана каменно.
— Това пък какво общо има?
— Отначало не можех да разбера защо ги намирам на най-горната лавица на аптечката, след като съм ги оставила на най-долната. По-късно разбрах, че си ги пипал.
— Исках само да се уверя, че ни си забравила да ги пиеш.
— С други думи си ме проверявал.
— Няма да ти се извиня. Вече ти казах колко много държа да нямам деца.
Тя го изгледа мрачно.
— Между нас не съществува нищо, нали така? Никакво уважение, никаква привързаност, никакво доверие.
— Привързани сме, Дейзи. Поне аз. — Той се поколеба. — А и ти спечели уважението ми. Никога не съм си мислил, че ще вземеш работата на сериозно. Ти си куражлия, Дейзи.
Не изпита благодарност за думите му.
— Но ми нямаш доверие.
— Вярвам в добрите ти намерения.
— Освен това вярваш, че съм крадла. Това някак не се връзва с добрите намерения.
— Когато си взела онези пари, беше отчаяна. Беше уморена и изплашена, иначе нямаше да го направиш. Сега вече го знам.
— Не съм взела парите.
— Добре, добре, Дейзи. Вече не ти се сърдя за това.
Не биваше фактът, че още не й вярва, да бъде толкова болезнен. Единственият начин да го убеди, бе да натопи Хедър, но сега вече знаеше, че не би могла да го направи. И какъв смисъл имаше? Не искаше тя да носи отговорността за наказанието на Хедър. А и щом се налагаше да представя на Алекс доказателства, то вярата му в невинността й щеше вече да е безпредметна.
— Щом ми вярваш, тогава защо проверяваш дали си вземам хапчетата?
— Не мога да допусна никакъв риск. Не искам дете.
— Вече го каза.
Искаше й се да го попита дали самата мисъл да има дете бе толкова отблъскваща или да има дете точно от нея, но се боеше от отговора, който би получила.
— Не искам да проверяваш повече хапчетата ми. Казах ти, че ще ги вземам и ще го правя. Ще трябва да ми се довериш за това.
Забеляза вътрешната му борба. Въпреки начина, по който майка й я бе предала с Ноел Блак, тя не бе изгубила вяра в хората. Но Алекс изглежда не се доверяваше никому, освен на себе си.
За своя изненада усети как негодуванието й стихва, заместено от състрадание. Колко ли ужасно бе да живееш винаги в очакване хората около теб да постъпят по най-лошия начин?
Докосна леко с пръсти ръката му.
— Никога няма да те засегна умишлено, Алекс. Много ще се радвам, ако ми се довериш поне в това.
— Не е толкова лесно.
— Знам. Но е необходимо за самия теб да го направиш.
Той я изгледа продължително, преди да кимне леко.
— Добре. Никакви проверки повече.
Тя някак си усети колко много му струва тази отстъпка и се трогна от нея.
— И-и-и-и сега, за пръв път на арената на цирк Братя Куест излиза Теодосия, красивата невеста на Алексей Казака!
Коленете на Дейзи трепереха толкова силно, че се препъна и развали първото впечатление от появяването си. Къде се бе дянала необузданата девойка-циганка, запита се Дейзи, докато слушаше въвеждащите думи на Джак за първи път. На сутрешната репетиция той бе започнал с темата за циганката, но когато тя изписка, излезе отчаян от арената. След като Шеба й подхвърли този нов костюм, тя се досети, че бяха възприели друга идея, но Шеба си тръгна без да благоволи да й даде обяснения.