Публиката избухна в овации. Дейзи отвори очи, беше толкова замаяна, че се боеше да не припадне. Алекс я посочи с жест, давайки й знак да се поклони. Но единственото, за което имаше сили, бе да кимне леко.
Докато вдигаше глава, крайчецът на камшика вече цепеше въздуха към нея и в следващия миг червената роза, мушната между гърдите й, се превърна в летящи, хартиени листенца.
Тя отскочи назад с вик на изненада и публиката заръкопляска. Той направи рязък жест — знакът да вдигне ръце над главата си и да скръсти китките. Вцепенена, тя изпълни командата.
Камшикът изплющя и публиката ахна, когато се уви около китките й. Той изчака миг, преди да освободи напрежението. Откъм публиката се понесе нестроен ропот. Той й се намръщи и тя си спомни, че би трябвало да се усмихне. Успя някак си да повдигне ъглите на устните си и протегна ръце, за да видят хората, че не бе наранена. Но докато правеше това, камшикът отново изплющя.
Тя трепна. Погледна надолу и видя, че се бе увил около прасците й. Алекс не го бе правил преди и тя го стрелна с обезпокоен поглед. Той я освободи и вдигна предупредително вежди. Тя дари публиката с още една застинала усмивка. Той отново й даде знак да вдигне ръце. Обзета от чувството за неизбежност, тя изпълни заповедта му.
Шляп!
От гърлото й се изтръгна писък — камшикът се бе увил около кръста й. Тя изчака да я освободи, но този път той не го направи. Вместо това дръпна камшика и я принуди да приближи към него. Чак когато полата й докосна бедрата му, той рязко отпусна камшика и я взе в прегръдките си за драматична целувка, която с голям успех би украсила корицата на някой любовен роман.
Публиката аплодира.
Тя се чувстваше замаяна, ядосана му бе, но в същото време бе и неизказано щастлива. Той подсвирна и на арената се върна конят Миша. Отпускайки я само за миг, той възседна коня изотзад, докато препускаше в кръг. По гърба й се застича студена пот. Нима щеше да…
Краката й литнаха във въздуха — той се провеси от коня и я грабна в обятията си. И преди тя да разбере какво става, я положи в скута си.
Светлините изгаснаха и арената потъна в мрак. Аплодисментите бяха оглушителни. Той пусна едната си ръка от нея, но тя се стискаше здраво за кръста му. Миг по-късно се чу оглушителен плясък и над главите им затанцува големият огнен камшик.
Дейзи прекоси тесния асфалтов път, който отделяше паркинга, където бе построен циркът, от пустия плаж. Вляво от нея ослепителните светлини на крайбрежния булевард хвърляха огнените си отблясъци в нощта виенското колело, увеселителното влакче, многобройните павилиони. Първото представление на цирка в морския курорт бе белязано от дебюта й и сега бе прекалено възбудена, за да заспи. Публиката на второто представление бе реагирала още по-въодушевено и умората й бе белязана от чудесното чувство на постигнатото. Дори и Брейди Пепър бе изоставил обичайното си мълчание й й кимна хладно. Вдишвайки древния аромат на морето, тя закрачи по пясъка; изгубил вече топлината си, той стържеше в сандалите й. Обичаше да бъде край океана и бе доволна, че тук бе едно от местата, където циркът щеше да остане повече от една вечер.
— Дейзи?
Обърна се и видя Алекс — бе застанал на стъпалата силуетът на високото му стройно тяло се очертаваше на фона на светлинното сияние в нощното небе. Бризът рошеше косите му и прилепваше ризата о тялото му.
— Разходката лична ли е или може да се присъедини и друг човек?
— Въоръжен ли си?
— Камшиците са прибрани.
— Тогава идвай.
Тя се усмихна и му протегна ръка. Той се поколеба за миг и тя се почуди дали жестът й не му се бе сторил прекалено интимен. Той много добре илюстрираше взаимоотношенията им: бе по-интимен, отколкото секса. И все пак, тя не отпусна ръка. Това бе поредното предизвикателство пред нея.
Подметките на ботушите му затропаха по дървените стъпала. Взе ръката й и мазолите по дланта му й напомниха, че бе мъж, свикнал на тежка работа. Силната, топла ръка обхвана нейната.
Плажът бе пуст, но обсипан от боклуците, останали от посетителите през деня, избързали да започнат летния сезон: празни кутийки от безалкохолни напитки, счупения капак на хладилна чанта. Поеха към водата.
— Публиката хареса новия номер.
— Толкова се изплаших, че коленете ми се подгънаха. Ако не бе новата приказка, номерът щеше да е пълен провал. Опитах се после да благодаря на Джак, но той каза, че идеята била твоя. — Погледна го и се усмихна. — Не мислиш ли, че малко е прекалено с тези френски монахини?
— Нали съм слушал лекциите ти на морални теми, скъпа? Ако не греша, поне част от несистематичното ти образование се дължи на монахините.