Алекс се бе вдървил като ръжен и остави Дейзи да отвърне на усмивката на двойката.
— Сигурна съм, че е така.
— Нищо друго, освен брака не може да ти помогне да стъпиш здраво на земята.
Алекс кимна леко на двойката, хвана Дейзи за ръката и я помъкна. Тя се обърна и им извика:
— Дано да изкарате още трийсет и две години!
— Вие също, скъпа!
Тя остави Алекс да продължи както си знае, смяташе, че не си струва да възразява. Темата за любовта толкова го плашеше, че предизвикваше у нея абсурдното желание да го утешава. Когато стигнаха до стъпалата, тя реши да се откаже.
— Добре, Алекс, успокой се. Няма да се влюбя в теб.
Докато изричаше думите, усети някакво странно потрепване дълбоко в сърцето си. То я плашеше, защото знаеше, че ако се влюби в него, щеше да стигне до пълно нещастие. Бяха толкова различни. Той бе корав и строг циник, докато тя бе тъкмо обратното.
Тогава защо, питаше се тя, защо събуждаше у нея нещо тъй изконно и дълбоко? И защо й се струваше, че го разбира тъй добре, когато не искаше да й каже нищо за миналото си и за живота си извън цирка? Въпреки това, тя знаеше — по някакъв необясним начин — че й бе помогнал да изгради наново себе си. Благодарение на него сега имаше самочувствието на независима — нещо, което не бе изпитвала никога. За пръв път през живота си тя бе доволна от себе си.
Той изкачи стъпалата.
— Ти си романтичка, Дейзи. Не че се мисля за чак толкова неотразим — Господ ми е свидетел, че не е така, но през всичките тези години съм забелязал, че в мига, в който един мъж вдигне пред жена червен флаг, тя го променя в съзнанието си на зелен.
— Пфу!
Изкачиха се най-горе. Той се облегна на перилата и я погледна.
— Виждал съм го да става много пъти. Жените искат онова, което не могат да имат, но дори и онова, което не могат да имат, не им стига.
— Така ли мислиш за себе си? Че не си достатъчно добър за онези хора, с които е свързан животът ти?
— Просто не искам да те наранявам. Затова се разстроих, когато те видях какво си направила с фургона. Той изглежда страхотно, ще е по-лесно и по-приятно да се живее в него, но не искам да играем ролите на съпруг и съпруга. Независимо от законността на брака, това си е само една връзка. И толкоз.
— Връзка ли?
— Любовна връзка. Както искаш го наречи. Добре — брак при определени условия.
— Глупак такъв!
— Ето, сама доказваш правилността на думите ми.
Тя се опита да овладее гнева си.
— Тогава защо се ожени за мен? Мислех си, че баща ми ти е платил, но сега не вярвам в това.
— Защо промени мнението си?
— Поопознах те.
— И сега смяташ, че не мога да бъда купен?
— Знам, че е така.
— Всеки си има цена.
— Тогава каква бе твоята?
— Дължах на баща ти една услуга и трябваше да се отплатя. Това е всичко.
— Трябва да е била голяма услуга.
Изражението му стана каменно и тя се изненада, че след известно време той продължи:
— Родителите ми загинаха при железопътна катастрофа в Австрия, когато съм бил само на две години и ме дали да ме отглежда най-близкият родственик — братът на майка ми Сергей. Той бе едно садистично копеле, комуто доставяше удоволствие да ме пребива до смърт с камшици.
— О, Алекс…
— Не ти казвам всичко това, за да търся съчувствието ти. Искам само да разбереш в какво си замесена. — Той седна на пейката и гневът му кой знае защо се изпари. Наведе се напред и разтърка с палец и показалец основата на носа си. — Седни, Дейзи.
Сега, след като вече бе твърде късно, тя се запита дали изобщо трябваше да подхваща темата, но бе стигнала твърде далеч, за да даде заден ход; затова седна до него. Той гледаше право пред себе си, изглеждаше уморен, празен.
— Чела си истории за тормозени деца, за деца, държани затворени на тавана с години. — Тя кимна. — Психолозите твърдят, че дори и след като тези деца бъдат спасени, те не се развиват като останалите. Не притежават същите умения да общуват. Ако до определена възраст не слушат човешка реч, никога не се научават да говорят. Мисля, че и с любовта е нещо подобно. Не съм я изпитал, когато съм бил малък, и сега не мога изобщо да я изпитам.
— Какво искаш да кажеш?
— Не съм от онези циници, които смятат, че любовта не съществува, защото съм я откривал в отношенията на други хора. Но аз не мога да я почувствам. Не и към някоя жена. Към някого въобще. Никога не съм я изпитвал.
— О, Алекс…
— Не, че не съм опитвал. Срещал съм през живота си няколко чудесни жени, но в крайна сметка само съм ги наранявал. Ето защо се безпокоях толкова за противозачатъчните ти хапчета. Защото никога не мога да имам дете.