Тя се отпусна на стола.
— Кой?
— Доктор Алекс Марков.
Слиса се.
— Той… ъ-ъ-ъ… в момента го няма. Мога ли да му предам нещо? С трепереща ръка записа името на мъжа и телефонния му номер. А като затвори, вече й се виеше свят. Алекс — доктор Знаеше, че бе добре образован, че има и друг живот извън цирка, но изобщо не си бе помисляла нещо подобно!
Мистериите около съпруга й се задълбочаваха, но тя нямаше никаква представа как да разкрие истината. Засега той отказваше да отговаря на каквито и да е нейни въпроси, продължаваше да се държи така, сякаш не съществуваше друг негов живот, освен в цирка.
Облиза устни и погледна към Джак.
— Обади се някакъв мъж, който търсеше Алекс. Нарече го доктор Марков.
Джак прибра няколко папки в отворения шкаф за документи без да вдигне глава.
— Остави съобщението на писалището. Ще го намери, като се върне.
Не показа никаква реакция, значи очевидно знаеше повече за мъжа й от самата нея. И от това я заболя.
— Знам, че е поради недоглеждане, но Алекс никога не ми е казвал в коя област на медицината практикува.
Джак взе нова папка.
— Предполагам тогава, че така е пожелал.
Загриза я разочарованието.
— Кажи ми какво знаеш за него, Джак.
— Хората в цирка бързо се научават да не задават въпроси за личния живот на другите. Ако някой иска да говори за миналото си, той ще го направи. Инак — негова си работа.
Тя осъзна, че всичко, което бе постигнала, бе да се постави в неудобно положение. Направи се, че прелиства книжата, след което се измъкна по най-бързия начин.
Намери Алекс при Миша, бе приклекнал и преглеждаше глезена на коня. Тя го гледа дълго време.
— Ти си ветеринар.
— Какво каза?
— Че си ветеринарен лекар.
— Откога?
— Не си ли?
— Не знам откъде ти хрумна.
— Току-що те търсиха по телефона. Някакъв мъж поиска да говори с доктор Марков.
— Е, и?
— Ако не си ветеринар, тогава какъв доктор си?
Той се изправи и потупа Миша по врата.
— Не ти ли мина през ума, че може да е прякор?
— Прякор ли?
— От времето, когато бях в затвора. Нали знаеш, че пандизчиите си слагат прякори.
— Бил си в затвора!
— Мисля, че ти го спомена. За убийство на сервитьорка.
Тя тропна ядно.
— Алекс Марков, веднага ще ми кажеш какво правиш, когато не си с цирка!
— Защо искаш да научиш?
— Защото съм твоя жена Заслужавам да знам истината.
— Всичко, което трябва да знаеш, е онова, което виждаш пред себе си — злонравен циркаджия-скитник, лишен от чувство за хумор. Всичко останало само ще те обърка.
— Това е най-покровителственото, най-снизходителното…
— Не исках да прозвучи покровителствено, скъпа. Просто не искам съзнанието ти да се замъглява с илюзии. Само за това става дума. Братя Куест. Един сезон. Фургон и тежка работа. — Изражението му се смекчи. — Правя всичко, за да не те нараня. Помогни ми поне, а? Не задавай толкова въпроси.
Ако тонът му бе враждебен, тя щеше да го предизвика, но не можеше да възрази нищо на тази неочаквана промяна в гласа му. Отдръпна се и се взря в дълбоките му очи. Бяха златисти, като на Синджун, и също тъй загадъчни.
— Това не ми харесва, Алекс — рече тихо тя. — Никак не ми харесва.
Запъти се към менажерията.
По-късно, докато Дейзи почистваше клетката на Глена, в палатката дойде Хедър.
— Мога ли да поговоря с теб?
— Добре.
Спря водата в шланга и като забеляза тъмните петна под очите на девойчето, усети и напрежението му.
— Защо не си казала на Шеба за парите?
Нави шланга и го остави настрани.
— Реших да не го правя.
— Няма ли да й кажеш?
Дейзи поклати глава. Очите на Хедър се насълзиха.
— Не мога да повярвам, че след всичко, което ти сторих, още не си й казала.
— Можеш да ми се отблагодариш, като обещаеш, че повече няма да пушиш.
— Каквото поискаш! Ще направя всичко. Никога няма да го забравя, Дейзи. Никога. — Хедър грабна навития шланг. — Дай да ти помогна. Ще сторя всичко, което поискаш. Всичко.
— Благодаря за предложението, но вече свърших.
Тя отново се зае да навива шланга, но този път го изнесе навън и го пусна на земята до палатката.
Хедър я последва.
— Не би ли искала — знам, че съм само едно хлапе и така нататък, но след като нямаш други приятели заради мен, бихме могли да правим някои неща заедно. — Тя трескаво затърси в мислите си някакъв общ интерес, който да преодолее неприятната история на отношенията им и същевременно да съкрати разликата във възрастта. — Бихме могли някой път да хапнем пица или нещо подобно. Или да си правим косите една на друга.