Тя чу шума на прелитащ реактивен самолет, рева на дизела на някакъв камион. Постепенно започна да възприема казаното.
— И ти си планирал всичко това, така ли? Уредил си брака ми с Алекс, заради тази шантава твоя идея кой всъщност е той.
— Тя изобщо не е шантава. Само попитай Алекс.
— Ще го направя. — Тя се изправи. — Най-сетне разбирам за какво е било всичко това. Отредил си ми ролята на пионка в някаква твоя абсурдна династическа мечта. Искал си да съединиш двете фамилии — така, както бащите са го правели през Средновековието. Толкова е варварско, че направо не мога да повярвам.
— Не бих могъл да нарека омъжването ти за един Романов варварски акт.
Тя стисна с пръсти слепоочията си.
— Бракът ни ще продължи само още пет месеца. Как би могъл да си доволен от това? Един краткосрочен брак едва ли може да бъде началото на една династия!
Той остави чашата си и бавно приближи към нея.
— Не е необходимо ти и Алекс да се развеждате. И в интерес на истината, надявам се, че няма да го направите.
— О, татко…
— Ти си привлекателна жена, Дейзи. Може би не чак толкова красива, колкото майка си, но все пак хубава. Ако се научиш да бъдеш по-малко лекомислена, може би ще можеш да задържиш Алекс. Знаеш ли, съществуват определени секрети за това как да бъдеш добра съпруга. Първо, задоволявай желанията на съпруга си. Бъди сговорчива. — Той се намръщи, като погледна мръсните й дънки и тениска. — А и трябва да си по-грижлива към външния си вид. Никога не съм те виждал толкова запусната. Знаеш ли, че в косите ти има стръкчета сено? Може би Алекс няма да бърза чак толкова да се отърве от теб, ако се опиташ да бъдеш жена, при която мъжът да се прибира с нетърпение.
Тя го изгледа с отвращение.
— Да не искаш да го чакам до вратата на фургона с чехлите му в ръце?
— Именно подобна забележка е нещото, което би отблъснало човек като Алекс. Той е много сериозен мъж. Ако не ограничиш неуместното си чувство за хумор, няма изобщо да имаш възможността да го задържиш.
— Та кой казва, че го искам? — Но още като изрече думите, усети как нещо в нея потрепна.
— Виждам, че ще ми е трудно да говоря с теб на тази тема, затова си тръгвам. — Запъти се към вратата. — Само не изхвърляй и бебето с водата от коритцето, Теодосия. Не забравяй, че не си жена, която се справя лесно сама. Дори да оставим родословието на Алекс, той е стабилен човек, на когото може да се разчита, и аз не мога да си представя по-добър мъж, който да се погрижи за теб.
— Нямам нужда някой мъж да се грижи за мен!
— Тогава защо се съгласи да се омъжиш за него? — И без да очаква отговора й, той отвори вратата на фургона и излезе на слънце. Как би могла да му обясни промените, които бяха станали с нея? Знаеше, че вече не бе онази същата личност, която бе напуснала дома им преди малко повече от месец, но той не би й повярвал.
Навън дечицата от детската градина, с които бе разговаряла по-рано, се бяха скупчили около учителката си, готови да поемат към училище. През последния месец тя бе свикнала с гледката и с миризмите на цирка Братя Куест, но сега погледна на него с други очи.
Алекс и Шеба стояха близо до шапитото, спореха за нещо. Клоуните репетираха някакъв жонгльорски номер, а Хедър опитваше стойка на ръце, докато Брейди се чумереше на формата й. Франки си играеше на земята близо до Джил, а тя работеше с кученцата, дребни рошльовци, от които Дейзи настръхваше. Подуши хамбургерите, които цвърчаха на скарата с дървени въглища, запалена от момичетата от миманса, чу постоянното бръмчене на генератора, плющенето на флаговете на силния вятър.
И тогава едно дете изпищя.
Писъкът бе тъй пронизителен, че всички го чуха. Алекс моментално вдигна глава. Хедър падна от стойката си, а клоуните изпуснаха бухалките, с които жонглираха. Баща й спря рязко и й попречи да вижда. Чу ахването му и го заобиколи, за да види какво бе предизвикало потреса му. И сърцето й сякаш пропусна няколко удара.
Синджун бе избягал от клетката си.
Стоеше в ниската трева между менажерията и задната врата към шапитото, а зад него вратата на клетката му се бе килнала на счупената си панта. Белите петна на ушите му и бледозлатистите му уши се бяха фокусирали към цел на не повече от десет метра разстояние.
Дребното херувимче с розовия комбинезон.
Детето кой знае как се бе отделило от класа си и тъкмо неговият пронизителен писък бе привлякъл вниманието на Синджун. Детето виеше от ужас, замръзнало на място с треперещи ръце, върху комбинезона му бързо се разрастваше петно — беше се напишкало.