Синджун изрева, разкри смъртоносно острите си зъби, извити като ятагани, зъби, с които да задържи на място жертвата си, докато я разкъсва с нокти. Детето отново изписка, този път още по-пронизително. Мощните мускули на Синджун се раздвижиха и кръвта се стече от главата на Дейзи. Усети го, че бе готов за скок. За тигъра детето с размаханите си ръце и остри писъци сигурно изглеждаше като възможно най-опасна жертва.
Нико се появи отнякъде и се втурна право към Синджун. Дейзи видя в ръцете му шоковия прът и направи неволна стъпка напред. Искаше да го предупреди да не го прави. Синджун не бе свикнал с пръта. Нямаше да позволи да го обуздаят като слоновете; само щеше да се разяри още повече. Но Нико действаше инстинктивно, опитваше се да се справи с тигъра по единствения познат нему начин, сякаш Синджун бе непослушно слонче.
Щом Синджун насочи вниманието си към Нико, Алекс изтича от отсрещната му страна. Хвърли се към момиченцето, грабна го и го отнесе на безопасно място. И сетне всичко стана изведнъж. Нико заби пръта в рамото на тигъра. Подлуденото животно нададе яростен рев, масивното му тяло се изстреля към Нико и събори дресьора на слоновете на земята. Нико изтърва пръта и той се търколи така, че не можеше да го стигне.
Дейзи никога не бе изпитвала подобен ужас. Синджун щеше да разкъса Нико и никой не можеше да стори нещо, за да го спре.
— Синджун! — Отчаяна, извика името му тя.
За нейна изненада тигърът вдигна глава. Дали я бе чул или реагира на някакъв непознат инстинкт — тя не знаеше. Краката й бяха толкова омекнали, че едва можеше да помръдне, но въпреки това пристъпи напред. Нямаше и представа какво ще предприеме. Знаеше само, че трябва да действа.
Тигърът си остана надвесен над неподвижното тяло на Нико. В първия момент й се стори, че дресьорът е вече мъртъв, но сетне видя, че лежеше неподвижен с надеждата, че тигърът ще го остави.
— Дейзи, нито крачка повече.
Чу гласа на съпруга си — тих, но заповеден. А сетне и бащиния си глас, по-пронизителен.
— Какво правиш? Върни се тук!
Тя не обърна внимание и на двамата. Тигърът бавно се извърна и двамата се взряха един в друг. Острите му извити зъби бяха оголени, ушите прилепнали към главата, погледът — подлудял. Усети ужаса, който животното изпитваше.
— Синджун — рече тихо тя.
Минаха няколко безкрайно дълги секунди. Дейзи зърна огненочервен отблясък между Синджун и шапитото, Шеба бързо крачеше към Алекс, който преди малко бе предал пищящото момиченце на учителката. Шеба подаде на Алекс нещо, но в този миг мозъкът на Дейзи бе парализиран.
Тигърът прекрачи неподвижното тяло на Нико и прикова цялото си внимание към нея. Всяко негово мускулче бе напрегнато, готово за скок.
— Имам пистолет — рече й Алекс с едва доловим шепот. — Не мърдай.
Мъжът й щеше да убие Синджун. Разбираше логичността на действията му — цялата площадка бе пълна с хора; тигърът бе подлудял от ужас и определено бе опасен — но в същото време тя знаеше, че не може да го допусне. Великолепният звяр не биваше да бъде убит, само заради това, че поведението му бе в съзвучие с инстинктите на вида му.
Синджун не бе сторил нищо лошо, освен че бе реагирал като тигър. Човешките същества бяха онези, които бяха пристъпили границата. Те го бяха измъкнали от естествената му среда, бяха го затворили в тясна клетка, бяха го принудили да живее под погледите на своите врагове. И сега, тъй като тя не бе забелязала, че клетката му се нуждае от поправка, щяха да го убият.
Тя се придвижи толкова бързо, колкото можа, и застана между мъжа си и тигъра.
— Отдръпни се, Дейзи. — Тихият му тембър ни най-малко не смекчаваше властността на тона.
— Няма да ти позволя да го убиеш — прошепна в отговор тя. И бавно запристъпва към тигъра.
Златистите му очи светеха срещу нея. През нея. Тя усети как ужасът му се просмуква във всяка клетка на тялото й и се сливаше със страха й. Душите им се сляха и тя го чуваше със сърцето си.
Мразя ги.
Знам.
Спри.
Не мога.
Тя скъси още разстоянието помежду им и бе вече на не повече от три метра от него.
— Алекс ще те убие — прошепна тя, взряна в очите на тигъра.
— Дейзи, моля те…
Усети напрегнатостта в отчаяната молба на Алекс, съжали за неприятностите, които му създаваше, но не можеше да се спре.
След като приближи тигъра, усети, че Алекс промени позицията си, за да може да стреля безпрепятствено от друга посока. Знаеше, че времето й свършва.
Изпълнена с такъв страх, че едва дишаше, Тя клекна пред тигъра. Усети мириса му на диво животно и се взря в очите му.