Не се усети, че плаче, докато не почувства сълзите да се стичат по бузите й. Златистите му очи блещукаха, гледаше я с обичайното си презрение, караше я да се чувства като че бе по-низшестояща от него.
— Направи го, слабачке! — повеляваха й очите му. — Веднага!
Събра сили и вдигна ръце да хване вратата на клетката. Поради строшената панта вратата бе тежка и трудно се завъртя, но тя изхлипа и успя да я затвори.
Алекс се втурна към нея и хвана вратата, за да я закрепи, но в момента, в който я докосна, Синджун оголи зъби и нададе рев, от който да ти настръхне косата.
— Остави ме да го направя! — възкликна тя. — Дразниш го. Моля те. Аз ще я закрепя.
— По дяволите!
Той отстъпи бързешком, ядосан, разстроен.
Позицията й бе доста неудобна. Платформата, върху която бе поставена клетката, се издигаше на почти метър височина и трябваше да вдигне високо ръце, за да държи вратата затворена. Нико се появи с дървено столче и го постави до нея. Сетне й подаде парче въже.
В първия момент тя не разбра за какво й бе нужно.
— Направи примка и привържи пантата за решетката — рече Алекс. — Облегни се на вратата, докато работиш, за да я държиш затворена с тежестта си. И, за Бога, бъди готова да отскочиш, ако реши да нападне.
Той приближи изотзад и прегърна бедрата й, за да й даде устойчивост. Поддръжката му я успокои и се опита да направи онова, което й бе казал: подпираше вратата с рамо и се мъчеше да завърже с въже строшената панта. Тялото й се разтрепери от усилието и неудобната позиция. Усети издутината от пистолета, мушнат в колана на дънките му.
Ръцете му я стиснаха по-силно.
— Почти успя, мила.
Възелът се получи голям и грубоват, но държеше. Отпусна ръце. Алекс я свали от стола и я притисна към гърдите си.
Тя остана така няколко успокояващи мига, преди да вдигне глава и да се вгледа в очите му, толкова подобни на тигърските. Току-що бе разбрала, че обича този мъж и този факт я изпълваше с чувството на благоговение. Бяха напълно различни, ала тя долавяше повика на душата му тъй ясно, сякаш го бе изрекъл с думи.
— Извинявай, че те изплаших.
Сигурно щеше да я помъкне към фургона, та да й набие обръчите насаме. Може би този инцидент щеше да бъде последната капка, която да прелее, и той да я изпрати у дома. Отхвърли тази мисъл и отстъпи крачка назад.
— Не мога още да си тръгна. Обещах на Синджун да поостана малко.
Бръчиците около устните му се изостриха, но не я попита нищо.
— Добре.
Баща й се втурна напред.
— Нямаш акъл колкото едно дете! Чудо е, че си още жива! Какво те прихвана? Никога повече не се опитвай да правиш такива неща. Ако дори…
Алекс го прекъсна.
— Млъкни, Макс. Аз ще се погрижа за това.
— Но…
Алекс повдигна вежди и Макс Петроф моментално млъкна. Само това направи Алекс — повдигна вежди, — но и то бе достатъчно. Никога не бе виждала властния си баща да отстъпва по такъв начин на когото и да е и това й напомни за казаното от него. От векове членовете на фамилията Петроф са смятали за свой дълг да изпълняват желанията на Романови.
В този момент с част от съзнанието си тя вече прие за истина казаното от баща й, но насочи вниманието си към Синджун, който изглеждаше неспокоен и нервен.
— Амелия ще се чуди къде ли съм се дянал — рече баща й зад гърба й. — Най-добре да се връщам. Довиждане, Теодосия.
Той рядко я докосваше и тя се изненада, като усети лекото потупване по рамото си. Но преди да му отвърне, той се обърна, сбогува се с Алекс и си тръгна.
Циркът постепенно започна да се връща в обичайното си русло. Джак разговаряше с учителката, докато й помагаше да поведе децата към училище. Нико и останалите се бяха заловили отново с работата си. Шеба пристъпи напред.
— Добре свършена работа, Дейзи.
Думите й прозвучаха завистливо. И макар Дейзи да забеляза как в очите на собственичката на цирка блесна пламъче на уважение, тя също така изпита и неясното чувство, че неприязънта на Шеба към нея се бе засилила. Шеба не погледна Алекс, тръгна си и ги остави насаме със Синджун.
Тигърът се изправи, напрегнат, бдителен, ала все още ги гледаше с обичайното си високомерие. Тя обхвана с ръце пръчките на решетката. Синджун пристъпи. Чу как Алекс тихичко ахна, когато тигърът потърка голямата си глава о пръстите й.
— Не бих искал да му позволяваш това.
Тя протегна ръка и почеса Синджун зад ушите.
— Той няма да ме нарани. Не ме уважава, но ме обича.
Алекс тихичко се засмя и за нейна изненада я прегърна отзад, докато тя галеше тигъра. Брадичката му докосна темето й.