— Не започвай пак.
Завързаният близо до фургона Тейтър измуча, като видя Дейзи.
— Трябва да му пожелая лека нощ.
Усети ръцете си сякаш празни, когато тя се освободи от него, отиде при Тейтър и притисна буза към главата му. Той я обгърна с хобот и Алекс трябваше да сподави желанието си да я дръпне, преди слончето да я е смачкало от любвеобилност. Котка. Може би щеше да е по-добре да й купи някакво коте. С извадени нокти, та да не драска.
Но и тази идея не успокои мислите му. Като знаеше Дейзи, тя сигурно се страхуваше и от домашни котки.
Най-сетне остави Тейтър и го последва във фургона. Започна да сваля костюма си, но се отпусна накрая на леглото.
— Хайде, почвай да ми се караш. Знам, че чакаш този момент цял ден.
Алекс никога не я бе виждал тъй окаяна. Защо винаги си мислеше най-лошото за него? И макар сърцето да му подсказваше да кара кротко, умът му диктуваше да я подметне веднага и да й даде урок, който никога няма да забрави. Циркът бе изпълнен с опасности и той бе готов на всичко, за да я предпази.
Докато събираше мислите си, тя се взря в него и всичките беди на този свят сякаш се бяха насъбрали в тези виолетови дълбини на очите й.
— Не можех да те оставя да го убиеш, Алекс. Просто не можех.
Добрите му намерения се изпариха.
— Знам. — Седна на леглото до нея, измъкна няколко стръкчета слама от косата й и заговори с усилие. — Онова, което направи днес, е най-храбрата постъпка, която някога съм виждал.
— И най-глупавата. Хайде, кажи го.
— Това — също. — С показалец прибра черна къдрица от бузата й. И като се взираше във вдигнатото й нагоре лице, не можеше да си спомни нещо, който да го бе трогвало толкова силно. — Когато се запознах с теб, видях само едно разглезено, богато момиченце, глуповато и расло под похлупак, прекалено хубаво, за да е за негово добро.
Както и трябваше да се очаква, тя поклати глава.
— Не съм красива. Майка ми…
— Знам. Майка ти е била красавица, а ти си самото грозно пате. — Усмихна се. — Извинявай, че разрушавам любимите ти илюзии, но изобщо не смятам, че е така.
— Защото не си я познавал. — Тя отвърна толкова сериозно, че той едва потисна желанието си да се изсмее — а то се появяваше винаги, когато бяха заедно.
— Майка ти би ли могла да прибере тигър в клетката му?
— Може би не, но се справяше много добре с мъжете. Те бяха всичко за нея.
— Този мъж тук ще направи всичко за теб.
Очите й се разшириха, а на него му се прииска да си върне думите назад, защото разкриваха твърде много. Беше дал клетва да я предпазва от собствените й романтични мечти, а току-що й бе дал да разбере колко държи на нея. След като познаваше Дейзи със старомодните й възгледи за брака, сигурно щеше да приеме обичта му за любов и щеше да почне да гради в главата си въздушни кули за бъдещето им — мечти, които поразеното му емоционално състояние нямаше да му позволи да изпълни. Единственият начин, по който можеше да я предпази, бе да й даде възможността да види що за гаден негодник е мъжът, с когото се е свързала.
Но не му бе никак лесно. От всичките, жестоки удари, които съдбата бе стоварила върху него, най-жестокият се състоеше в това, че го свърза с тази крехка, почтена жена с красиви очи и с прекалено щедро сърце. На нея обич не й стигаше. Тя трябваше да бъде обградена с истинска любов. Нуждаеше се от деца и от добър съпруг — някой от онези сърдечни мъжаги, които манифестират на Празника на труда, а в неделя ходят на църква, би я обичал до полуда.
Усети как нещо болезнено го жегва, когато си я представи омъжена за друг, но преодоля болката. Независимо от цената, той щеше да я защити.
— Сериозно ли говориш, Алекс? Наистина ли ще направиш всичко за мен?
Въпреки всичките си добри намерения, той кимна като първи глупак.
— Тогава стой без да мърдаш и ме остави да тя любя.
Усети силна, пулсираща болка в слабините, толкова силно я желаеше, че едва пое дъх. В последния миг, малко преди жаждата му да я притежава да вземе връх над него, устните й се извиха в такава мека и сладка усмивка, че той се почувства така, сякаш го бяха ритнали силно в слабините.
Тя не спестяваше нищо. Съвсем нищо. Предлагаше му себе си безрезервно: сърцето, тялото и душата си. Как можеше човек да действа така саморазрушително? Той се взе в ръце. Щом тя не можеше да се предпази сама, то той щеше да свърши тази работа вместо нея.
— Сексът изисква нещо повече от две тела — рече сурово той. — Това ми го каза ти. Каза ми също, че трябва да е свещен; но при нас не може да бъде такъв. Няма любов. Не го забравяй. Има само секс.
За негова почуда тя го дари с нежна усмивка, с лек оттенък на печал.
— Глупав мъж. Разбира се, че има любов. Не знаеше ли? Аз те обичам.