Тя забеляза поредицата от указателни стрелки върху стълб за улично осветление.
— Следва завой.
Откриването на знаците, сочещи пътя към цирка, бе за Алекс толкова естествено, колкото и дишането, и тя заподозря, че ги бе забелязал, но въпреки това й кимна. Дъждът се бе усилил и той пусна чистачките на по-голяма скорост.
— Предполагам, че не бива да се надявам да имаме късмета да играем на асфалтирана площадка.
— Боя се, че не. Площадката ще е в полето.
— И май ще трябва да разбера от първа ръка защо на представленията на циркове като Братя Куест им викат калните шоута. Само се надявам дъждът да не разстрои животните.
— Нищо им няма. Работниците ще си изпатят най-много.
— И ти. Нали ще си с тях навън. Винаги си бил.
— Това ми е работата.
— Необичайна работа за мъж, който ще бъде цар.
Тя го погледна изкосо. Ако си бе въобразил, че е забравила за това, жестоко се лъжеше.
— Пак ли ще се връщаме към това?
— Само ми кажи истината и повече няма да засягам темата.
— Обещаваш ли?
— Кълна се.
— Добре тогава. — Той пое дълбоко дъх. — Има доста основания да се смята, че това е истина.
— Какво?!
Главата й се отметна тъй рязко, че едва не строши врата си.
— Определено нося кръвта на Романови, а от това, което Макс е успял да узнае, бих рекъл, че има доста голяма вероятност да съм пра-правнук на Николай Втори.
Тя се сви на мястото си.
— Не вярвам.
— Добре. Тогава няма нужда повече да говорим за това.
— Наистина ли си?
— Макс разполага с доста убедително доказателство. Но след като нямам никакво намерение да предприемам нещо, няма и смисъл да обсъждаме въпроса.
— Наистина ли си наследник на руския трон?
— Русия няма трон. В случай, че си забравила, тя не е монархия.
— Но ако беше…
— Ако беше, от гората щяха да изпълзят сума Романови — претенденти за трона.
— А от онова, което баща ми каза, ти имаш най-добрия шанс от всички претенцията ти да издържи, нали така?
— Може би. Но какво от това? Руснаците мразят Романови повече дори от комунистите, тъй че е малко вероятно да възстановят монархията.
— Ами ако го направят?
— Тогава ще си сменя името и ще се скрия на някой тропически остров.
— На баща ми това никак няма да му хареса.
— Баща ти е фанатик.
— Знаеш, че именно затова е уредил брака ни, нали? Мислех си, че се опитва да ме накаже, като ми намери възможно най-необичайния съпруг, но изобщо не е било това. Искал е родовете Романов и Петроф да се сродят и ме е използвал за тази си цел. — Тя потрепери. — Досущ като някакъв византийски заговор. И направо тръпки ме побиват от това. Знаеш ли за какво поиска да разговаряме вчера?
— Може би за същото, за което говори и с мен. За причините, поради които трябва да си останем женени.
— Каза ми, че ако искам да бъда с теб, трябвало да огранича изблиците на личността си. И трябвало освен това да те посрещам с чехлите ти на прага.
— Каза ли го?
— Не точно така, но в общи линии това бе идеята му.
Тя замълча, след което попита:
— Не разбирам. Защо би искал всичко това за един брак, който ще трае само шест месеца?
— Не е ли очевидно? Той се надява да сбъркаме и ти да забременееш.
Тя го зяпна.
— Иска да осигури продължението на династията. И освен това иска бебето да носи в жилите си кръвта на Романовци и фамилията Петрофи, за да заеме място в историята. Баща ти е планирал всичко. Ти раждаш митичното бебе, а той дори не дава пет пари дали сме женени или не. Всъщност, той по-скоро би предпочел да изчезна, за да може да те сплаши и да му позволиш да се заеме с детето.
— Но той знае, че вземам противозачатъчни. Амелия ме заведе при нейния лекар. Тя дори изпълни рецептата, защото каза, че не ми вярвала.
— Очевидно Амелия не е толкова въодушевена, колкото баща ти, из къщата да защъка някой ситен Петроф-Романов. А може и да не иска да става още баба. Предполагам, че той не знае за хапчетата, а се и съмнявам, че мащеха ти изобщо ще му спомене за тях.
Тя се загледа мрачно през стъклото напред към четирипистовата магистрала, осеяна с крайпътни заведения за стриптийз. Изпита чувството на нереалност като възприемаше контраста между табелите на модерната цивилизация и разговора за древни монархии. И тогава й хрумна ужасна мисъл.
— Княз Алексей е страдал от хемофилия, а тя е наследствена, нали? Алекс, и ти ли си поразен от тази болест?
— Не. Тя се предава само по женска линия. И макар Алексей да е бил болен, той не е бил приносител. — Навлезе в лявото платно. — Вслушай се в съвета ми, Дейзи, и прогони всичко това от мислите си. Ние няма да останем женени, ти няма да забременееш, тъй че моите семейни връзки нямат нищо общо. Казах ти всичко това, само за да престанеш да ровиш.