Но кръвта не бликна. Тялото на Каси не бе отхвърлено назад от ударите на смъртоносни куршуми. Когато вратата на лимузината се отвори, малкото момиче се хвърли стремително в тъмната, засенчена вътрешност на автомобила.
Вратата се затвори бързо и зловещо зад нея.
Часове по-късно, Кейн още усещаше коварните тръпки на съкрушителния ужас, който го бе изпълнил, когато чу виковете, че Каси е избягала от къщата. В същото време, един от по-младите Породи, паникьосан, бе изсипал порой от куршуми, когато вратата на лимузината започна да се отваря.
Едно малко момиченце. Над сто закалени в битки животни-воини и никой от тях не бе успял да го улови преди то да се хвърли в неизвестното.
Сега Кейн стоеше сам, сцената се повтаряше в съзнанието му, а възможните последици се блъскаха в мозъка му. Тя можеше да умре. Точно там, пред очите му, това скъпоценно вързопче енергия можеше да умре.
Той се изправи на крака в прилив на сила, сдържан, но потрепващ от ярост. Стисна юмруци в джобовете на дънките си, игнорирайки внезапната болка в набъбналия си пенис, когато плата се отърка в него.
Първо, не бе успял да защити собственото си неродено дете, а сега почти се бе провалил с Каси. Нямаше значение, че ситуацията се бе изяснила бързо и нарушителите се оказаха един разгневен полубрат на Рони, Сет Лоурънс, и нейният отдавна изгубен баща.
Породите биха могли да изгонят нарушителите от имението, никой нямаше да постави това под въпрос, и след това да се наредят извън границите на имота за срещата между Рони и брат й. Тази възможност не бе осъществима сега. Заради Каси.
— Каси още плаче — Меринъс излезе на верандата, гласът й беше тих в настъпващия мрак. Кейн остана с гръб към нея.
Раменете му се изгърбиха от вината, която го разкъсваше.
— Поне е жива, за да плаче — отсече най-сетне той, толкова ужасно ядосан на себе си, на Шера и на едно невинно дете, че едва успяваше да мисли.
Още я виждаше как бяга, лицето й, набраздено от сълзи, страхът изкривяващ изражението й в ръмжене, докато се хвърля през мъжете и жените, опитващи се да я спрат, за да изчезне в ръце, които биха могли да са вражески.
— Нещастна е, Кейн — каза Меринъс, като се приближи към него, облягайки натежалото си от бременността тяло на него. — Тя е само едно малко момиче, което вярва в себе си достатъчно, за да направи това, което чувства, че е правилно. Знаеше, че няма опасност…
— Не, по дяволите — изруга той грубо. — Тя не е знаела нищо такова, Меринъс. Можеше да умре… — Кейн спря, разтърсвайки глава, като се отдръпна от нея. — Мамка му. Умрях хиляда пъти, когато Шера сигнализира, че Каси е излязла. Куршумите летяха, като в проклета военна зона, а тя се хвърли в неизвестен автомобил. Ако имах нещо, което да повърна, мисля, че щях да го направя.
Кейн се отдалечи от Меринъс. Беше ударил Каси. Той разтърси глава при спомена. Когато тя се оказа отново в прегръдките му, той я бе отнесъл право в стаята й, пусна я на крака и я плесна два пъти по дупето, преди да й нареди да отива в леглото си. След това се бе разкрещял на Шера. Жестоките, остри думи се бяха изтръгнали от гърдите му, докато я гледаше в очите, изгаснали от уплаха.
Ти трябваше да я държиш вътре. По дяволите, четирима души я пазехте. Не можа ли една от вас да я задържи в продължение на десет шибани минути?
Кейн беше хвърлил яростните думи към Шера.
— Боже, аз съм едно копеле — измърмори мъжът. — Не съм просто задник, Меринъс. Аз съм най-гадното копеле, което някога се е раждало. Някой трябва да ме застреля.
Меринъс въздъхна тежко зад него.
— Ти си човек — каза най-сетне тя. — Знам за целувката, която си споделил с Шера. Мога да си представя това, през което преминаваш, без да смятаме бремето да защитаваш всички, което поставяш на раменете си, Кейн. Не можеш да опазиш всички ни сам. Случват се неприятности. Ти самият ми го казваш постоянно. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш възможно най-подготвен, когато се изсипят и да минеш през зловонието, по най-добрия начин, който намериш.
Кейн изсумтя. Той беше един арогантен задник. Огледа тъмния двор, високата ограда, простиращата се гората, пазачите, патрулиращи в района. Беше като военен лагер — с ограниченията си — не по-добър от лабораториите на Съвета.
Далеч от основното имение, в една от къщите за гости блеснаха светлини. Сет Лоурънс, неговият баща и шофьорът бяха под постоянно наблюдение, докато Тайбър и Даун се опитваха да убедят Сет и Арън, че точно сега не могат да кажат на Рони кои са те и защо са там.