Выбрать главу

Младата жена щеше да му каже нещо обидно, ако ръцете му не се бяха спуснали към колана. Кожата се плъзна от токата, когато пръстите му дръпнаха първото копче на дънките.

— Проклета да си, пенисът ми гори — той почти ръмжеше, докато се разкопчаваше. — А ти още си облечена, Шера. Не ме карай да разкъсам дрехите от тялото ти.

Тя преглътна мъчително, когато дънките и слиповете бяха изритани от твърдото му тяло. Пенисът му стърчеше към нея, тежък и набъбнал, розовата главичка, във форма на гъба, блестеше от предеякулационната течност и изглеждаше прекалено съблазнителна, за нейно съжаление.

— Кейн — прошепна тя, едва сдържайки се да не изскимти от желание. — Това не е добра идея.

— Това е най-добрата идея, която съм имал от единадесет години — информира я дрезгаво и се премести прекалено бързо, за да може тя да му избяга.

Преди да успее да помръдне, преди дори да може да помисли да се бори, Кейн я събори по гръб на широкия диван, ръцете му уловиха долната част на еластичния й потник и го издърпаха над гърдите й.

— О, да — промърмори мъжът, дланите му обхванаха гърдите й, а устните му се наведоха към нейните.

Можеше да се пребори с него, уверяваше се Шера. Можеше да го отблъсне, да преодолее пътя до вратата, можеше да избяга. Една лъжа, за да успокои гордостта й. „Дали има някакво значение?“, запита се тя. Защото миг по-късно устните му покриха нейните и бягството беше последното нещо, което й идваше на ум.

Той не й даде шанс да се пребори с него, но Шера знаеше, че не е трябвало и да го очаква — Кейн беше майстор на стратегията. Устните му покриха нейните, а когато тя изпъшка, езикът му веднага се стрелна между тях, и се преплете с нейния.

Езикът му беше охлаждащ и успокояващ, когато се потърка ласкаво в подутите жлези, позволявайки на хормона, съдържащ се там да се освободи. Шера мислеше, че това ще бъде достатъчно, че малкото облекчение ще й даде възможност да възвърне самоконтрола си. Но беше точно обратното. Всичко вътре в нея се стегна и пламна от копнеж. Нуждаеше се от повече. Искаше Кейн да изсмуче хормона от нея и да го поеме в себе си. Повелите на природата бяха по-силни и тя нямаше сили да ги отхвърли.

Ръцете й се обвиха около раменете му, а пръстите й се вплетоха в косата му, докато се опитваше да получи надмощие, поне в това. Езикът й се бореше и извиваше, от гърлото й се откъснаха скимтящи звуци, когато Кейн й позволи да го плъзне между устните му, изпълнени с очакване.

Първото всмукване на подутия език в устата му накара тялото й да се извие напрегнато. Усещането я разтърси, удоволствието беше толкова силно, че стегна утробата й в конвулсивна тръпка на агонизиращ глад. Гърдите й бяха толкова чувствителни, че всяко докосване на пръстите му по зърната й предизвикваше безпомощен вик. Отчаяно копнееща за проникването на пениса му, тя задърпа панталоните си, борейки се да се освободи от тях, за да му позволи да се потопи в нея.

Езиците им се заплетоха в неговата уста, докато устните му всмукваха пикантната течност, изливаща се от жлезите. Това успокояваше чувствителността и горещината, която сякаш изпълваше езика й, но увеличаваше възбудата в цялото й тяло.

Младата жена беше обезумяла, бе толкова ненаситна, толкова гладна за него, че нищо нямаше значение, освен твърдия тласък, който знаеше, че предстои.

— Не още — ръмженето, откъснало се от гърлото на Кейн при отдръпването от устните й, беше дрезгаво и гърлено. — Първо… това, за което съм мечтал, Шера.

Той разкъса потника й секунда преди да се премести на панталоните й. Свали ги до глезените й, преди да осъзнае, че ще трябва първо да развърже ботушите й и да ги събуе.

— Майната му — изръмжа мъжът.

Сложи ръце на коленете й и ги повдигна, след това я разтвори широко и сведе уста към подутите влажни гънки на измъчената й женственост.

Езикът му се завъртя около клитора, очертавайки пръстен от прелестен огън. Кейн издаде звук на задоволство.

— Толкова си влажна, че мога да се удавя в теб — изръмжа той, преди да я оближе отново.

Беше твърда, опустошителна ласка около и върху набъбналия клитор, усещането на която накара ханша й да се извие, докато Кейн подклаждаше огъня във вътрешността й и той ставаше по-силен и по-горещ.

— Кейн, не мога да го понеса — задъха се Шера, ръцете й стискаха възглавничките на дивана, докато се бореше да запази здравия си разум. — Моля те, не ме измъчвай така.