Дрезгав смях завибрира срещу влажната й плът.
— Измъчвам те? — попита гърлено. — Шера, бейби, ти не разбираш, ако не усетя твоята сладост ще полудея. Всичко, за което мога да мисля, е вкусът на целувката ти, на горещата ти малка вагина. Как крещиш заради мен, как свършваш в устата ми. Направи го заради мен, бейби, задоволи глада ми и след това аз ще утоля твоя.
Тя изкрещя името му, когато езикът му се плъзна по голата цепка на влагалището й с едно бавно, вещо докосване. Кейн измърка от удоволствие.
— По дяволите, това е като пристрастяване — простена той. — Никога не съм забравял сладкия ти вкус, Шера, топлината ти. Ще умра от желание по теб.
Главата й се замята върху дивана и тя извика от нарастващата нужда. Тялото й се изопна, напрегна се, всяка клетка се стегна от вълните удоволствие, които я заливаха.
Тя се опитваше да се приближи, да потрие болезнената си плът в устата му. Почти непреодолимата настойчивост, нуждата от облекчение, стягащите брутални спазми от желание, връхлитащи утробата й я погубваха. Клиторът й беше като подуто възелче от изгарящо желание, а вагината й се стягаше все повече от водовъртежа на страстта.
— Кейн! Боже! Не мога да го понеса… — краката й бяха в капана на собствените й дрехи, коленете й — широко разтворени от ръцете му, докато той поглъщаше гъстата есенция на отклика й, поемаше го в устата си, ближеше и стенеше срещу нея, заравяйки се в горещите дълбини на женствеността й за още. — Кейн, моля те — изкрещя тя. Не можеше да понася повече безмилостните конвулсии в утробата си. Тялото й изискваше своето и само едно нещо щеше или би могло да го облекчи. — Моля те. Моля те, Кейн. Чукай ме. Умолявам те…
Мъжът простена безпомощно, езикът му се потопи дълбоко и силно във влагалището й, обладавайки я с дива, безумна настойчивост. Шера никога не бе изпитвала нещо толкова влудяващо, толкова всеобхватно. Езикът му подклаждаше пламъците и не спря да я поглъща дотогава, докато тръпките на освобождението не разтърсиха тялото й безмилостно.
— Не мога да ти се наситя — изпъшка той, отдръпвайки главата си от пулсиращата й женственост. — Гладен съм за теб, Шера.
После се изправи на колене, а пенисът му бе натежал, препълнен. Посегна към нея и я принуди да се обърне. Шера ахна от изненада. Кейн издърпа връзките на единия ботуш и го събу, след това плъзна крачола й надолу и се настани между бедрата й.
Нямаше никаква предварителна любовна игра. Желанието им бе прекалено разпалено, Шера ги беше принудила да чакат твърде дълго и Кейн бе жаден за нея. Пенисът му потъна в тялото й, проправяйки си път през стегнатите като юмрук мускули, и я разтегли с брутални тласъци. Гърбът му се изви, хълбоците му се движеха яростно, докато се бореше да задържи наближаващата кулминация.
Шера не успя да задържи вика си на удоволствие, нито гърчещите си бедра. Движеше се върху дебелия му пенис, който се тласкаше навън-навътре във вагината й. Краката й се стегнаха около кръста му, гърбът й се изви и само за няколко минути тя се разтопи. Силните, разтърсващи тръпки на оргазма стегнаха тялото й почти до точката на разкъсване, когато удоволствието я връхлетя. Не просто удоволствие… екстаз, възторг, ослепителна чувственост, която никога не би повярвала, че е възможна, ако сама не я бе изпитала. Беше почти безкрайно, контракция след контракция, стягаше се около нахлуващия пенис, докато го заключи дълбоко вътре в себе си, изстисквайки всяка капка от гъстата кремообразна сперма, скрита в тестисите му.
Ръцете му стискаха здраво бедрата й, мъжките викове на възторг излизаха дрезгаво от дълбините на гърдите му, докато тялото му потръпна в продължение на няколко дълги секунди върху нейното. Най-накрая блажените яростни тръпки от възхитително удоволствие стихнаха, оставяйки го да се срине отмалял върху й, с уста долепена до шията й, борещ се за въздух. И все още беше твърд.
Шера примигна, за да сдържи сълзите си, щом уморено осъзна истината. Мъжете Породи бяха изключително мощни, с невероятна издръжливост, която им позволяваше да устоят на силния еротизъм на разгонването. Как щеше да се справи Кейн с това?
— Ще те чукам, докато нито един от нас не може да помръдне — прошепна мъжът в шията й и поднови тласъците си вътре в нея. — Докато от теб и мен не остане нищо, Шера. Само ние. Само увереността, че ти никога… — един силен тласък я повдигна към него със слаб вик на нарастващ копнеж — … никога… — още по-силно, по-дълбоко, — … няма да ме отхвърлиш отново.