Той целуна върха на главата й, мъжка гордост изпълни гърдите му при вида на заплетената й коса. Пръстите му я бяха разбъркали, бяха я освободили от стегнатата опашка, в която обикновено я носеше. Тялото й беше чувствено отпуснато, топло и гладко срещу неговата плът. Тестисите му се стегнаха от желание да я накара да изкрещи името му отново.
Шера остана мълчалива за няколко дълги мига, замислена. Това го обезпокои. Тя винаги успяваше да го вбеси, когато започнеше да разсъждава. Женският ум беше като стоманен капан, остър и винаги действащ. А тя беше жена, и проклет да е, ако може да разбере мозъка им, дори и в най-добрите случаи. Може би да я обладае не беше лоша идея. Поне тогава щеше да спре да мисли.
— Смятах, че си ме изоставил — проговори най-сетне тя, гласът й беше нисък и натежал от чувство. — Толкова дълго мислех, че просто си ме изоставил. В началото ме болеше, но имах бебето… — гласът й се пречупи, когато ръцете му се стегнаха около нея.
Всичко в Кейн се разкъса отново при болката в гласа й. Той зарови глава в косата й, борейки се с чувството, бушуващо вътре в него.
— Бих могла да оцелея с нашето бебе, Кейн — прошепна младата жена. — Мечтаех за едно малко момченце, което прилича на теб, което се смее като теб — мъжът чу съжалението дълбоко в душата й, мечтите, които досега бе таила вътре в себе си. — Аз умрях в онези лаборатории, Кейн. Ти не можеш да възкресиш нещо, което вече не е живо.
Кейн поклати глава, лека усмивка премина по устните му.
„Да, женската логика не струва, помисли си той. Не за първи път.“ А тази жена със сигурност го докарваше до лудост.
— Шера, бейби, дяволски съм убеден, че вярваш на всяка дума, която току-що излезе от устата ти — каза най-сетне нежно. — Но това е най-голямата небивалица, която съм чувал през живота си.
Шера се стегна и щеше да се надигне от гърдите му, ако той не я бе задържал неподвижна.
— Стой, където си, по дяволите, преди да съм запушил устата ти с пениса си, за да не трябва да слушам подобни глупости — предупреди я Кейн. — Мъртва, друг път. Ако беше мъртва, нямаше да те боли. Нямаше да страдаш. Нямаше да ти пука колко възбуден и твърд съм аз или дали този хормон, който изхвърляш, ще ме нарани, или не. Щеше да ме изчукаш, да си тръгнеш и да се свърши с това.
Мъжът усети как гневът се надига в нея. По-добре това, отколкото тази проклета увереност, че не е останала обич в нея. Не би приел това. Не би позволил тя да го приеме.
— Ти си такъв задник, Кейн — Шера се дръпна назад, с блестящи от ярост очи. — Наистина ли мислиш, че винаги си прав? Не си преживял тези години заедно с мен…
— Щях да го направя — изръмжа той в отговор, изумен колко бързо нараства страстта. — Ти избра да не бъда с теб, Шера. Ти реши да не ми кажеш и да ме оставиш да вярвам, че си мъртва. Ти го реши, бейби, така че дори не се опитвай да ме обвиняваш за това, че не съм бил с теб.
— О, да, просто трябваше да ти се обадя: „О, здрасти, Кейн, бейби, преживях пожара, но изгубих нашето бебе. Би ли дошъл да ме чукаш отново, макар да смятам, че ти ме излъга и ме изостави?“ — озъби се тя саркастично. — Едва ли, жребецо.
Жребец. Пенисът му потрепна. Щеше да й покаже един жребец.
— Това щеше да ме устрои — каза той раздразнено, наблюдавайки я внимателно.
Лицето й пламна, а очите й заблестяха опасно. Но Кейн можеше да види как възбудата й нараства, по потта оросяваща челото й, по набъбването на твърдите й бебешко розови зърна. Устата му се навлажни от желание да ги обгърне, да ги засмуче. Копнееше да чуе виковете й, докато умолява за пениса му.
— Обзалагам се, че е така — Шера го шляпна, когато той направи движение и я натисна към леглото. Притисна ръцете й към матрака и я възседна.
— Махни се от мен, малоумнико. Меринъс е права — ти си чисто и просто задник. С когото не си заслужава да се говори.
— Тогава не говори — отсече Кейн яростно. — Защото да пукна, ако си с ума си, когато го правиш. Намери на тази остроумна уста някакво полезно занимание и ме целуни.
Десета глава
И Шера го целуна. Яростни, гладни и отчаяни, устните им се впиха, езиците се заплетоха. Даваха и вземаха, докато тя не помисли, че ще експлодира само от това удоволствие. Той я вбеси. Докара я до лудост. Но под всичко това напираше желанието. Този ужасяващ физически и емоционален глад, който никога не би могла да укроти.