Той я докарваше до лудост. Шера се опита да свие вагината си по-плътно около пениса му, но Кейн използва тежестта си, за да я прикове към леглото, да контролира движенията на ханша й, когато краката й се повдигнаха, за да се обвият около долната част на гърба му.
— Искам това, което ми даде първия път, Шера — отвърна мъжът. — Знам, че не си забравила. Не може да си забравила — за миг гласът му стана измъчен, изражението му трепна от болка. Лицето му се навлажни от пот.
Да, тя си спомняше. Всеки миг от онази нощ, всяко докосване, всяка…
Шера прошепна протестиращо, погледът й попадна на грубо нарязаните му гърди и белега, който бе оставила толкова отдавна.
Беше прошепнала нещо, преди да направи този белег. Думите отново отекнаха в съзнанието й, изпълниха я със страст и я оставиха да жадува за същата натрапчива жажда, която зърна в очите му.
— Кейн — протестира тя срещу нарастващия копнеж да се върне назад и да позволи на спомените да я завладеят.
— Никога няма да те оставя отново, Шера — той застина вътре в нея, докато тя се взираше в очите му шокирано.
Душата й изплака от болка при думите му.
— Недей — поклати глава отчаяно. — Не сега. Все още не.
Не би могла да се справи с бурята от емоции, докато пенисът му разтягаше стените на влагалището й, докато нуждата от оргазъм туптеше чак в мозъка й.
— Сега — той отхвърли желанието й да се крие повече. А тя се криеше и сама знаеше, че прави именно това. — Тук и сега, Шера.
Бедрата му се стегнаха, когато започна да се движи бавно — прекалено бавно за нуждата, която я разтърсваше — тласкайки се вътре в нея достатъчно, за да възпре болката да забие нокти в утробата й, но не и за да достигне до оргазъм.
— Харесва ли ти това, бейби? Харесва ли ти усещането на пениса ми, плъзгащ се в стегнатата ти вагина, как кара и двама ни да полудеем? — попита той тихо, като далечно ехо от миналото. — Кажи ми какво искаш, Шера. Ще ти дам всичко.
— Не — главата й се въртеше върху матрака, докато се бореше със силния, непреодолим повик на собствената си душа и с желанията, блъскащи се в мозъка й. — Спри с това, Кейн. Моля те. Просто ми позволи да свърша.
— Не — изръмжа мъжът, оголвайки зъби, докато собственото му тяло потръпваше от страст. — Все още не. Почувствай го, бейби. Почувствай колко е хубаво.
Той се тласна в нея силно и спря, пенисът му пулсираше мъчително в чувствителната прегръдка на влагалището й.
— Кейн… — изхлипа тя.
— Сега — раздвижи се отново и спря. Очите му я наблюдаваха, блестящи диво, глад и настойчивост стягаха всяка черта на лицето му. — Сега.
— О, Господи! — бедрата й се повдигнаха, потръпнаха при следващото твърдо движение, главата й се въртеше, езикът й докосна белега на гърдите му, когато той внезапно утихна. — Чукай ме, Кейн. Чукай ме силно и буйно, докато всичко стане без значение, освен нас. Всичко, освен нас… — устата й покри мястото, езика й го докосна, зъбите й го одраскаха, миг преди да го ухапе.
Мъжки вик на удоволствие изпълни стаята. Кейн ускори темпото. Една ръка се отпусна към ханша й, когато бедрата му започнаха да се извиват и тласкат, движейки пениса му дълбоко и силно вътре в нея. Шера усети вкуса на кръв. Езикът й, грапав и изпълнен с уникалния хормон на разгонването, започна да ближе раничката, устата й смучеше плътта му, докато вкусът на Кейн не стана единствената нишка, свързваща я с миналото й. Оргазмът й избухна, докато вагината се стягаше около движещия се пенис. Шера откъсна устни от гърдите му и изкрещя освобождението си.
— Боже, да! Свърши заради мен, бейби — главата му се зарови в шията й, като се триеше във вътрешността й силно, удължавайки оргазма й, правейки го по-мощен, докато реалността, миналото и настоящето, се стопиха. Бяха само тя и Кейн. Заедно, преплетени, оргазмът и сливането се сблъскаха в огъня на освобождението им. И удовлетворението, за първи път от години, накара двете сърца да забият в един ритъм, свързани и освободени. Засега, за тях настъпи покой.
Сет Лоурънс беше виждал много неща през живота си. На тридесет и пет години, предполагаше, че трябва да е преживял почти всяко приключение, което човек с неговия темперамент би могъл да си представи. Беше се сблъсквал с тъмната страна на живота, но нищо не го бе подготвило за Даун Даниълс. Беше прочел досието й. Двадесет и седем годишна, Порода пума. Ужасите, записани от лабораторните файлове, бяха невъобразими. Тя беше преживяла ад, за който никое дете не трябва дори да научава.