Златистокафявите й очи криеха в себе си миналото, бяха като две дълбоки, мрачни езера от подозрителност и глад. Не сексуален глад, а душевен, унищожителна жажда за живот. Сет беше готов да заложи значителното богатство, което притежаваше, за това, че Даун никога не бе преживяла любовна ласка или нежна приятелска прегръдка, без да си спомни за ужаса и кошмарите от миналото.
Сега тя стоеше в къщата за гости в имението, наблюдавайки го с тези загадъчни езера от емоция, а тялото й бе напрегнато, в отбранителна поза, докато слушаше последните му искания. Сет прикри усмивката си, като потърка с пръст устните си. Облегна лакът на подплатения подлакътник на дивана и сви коляно, отпускайки стъпало върху масичката за кафе от тиково дърво пред себе си.
— Не сте в позиция да поставяте условия г-н Лоурънс — на свой ред му напомни тя. Високите й скули и котешките черти на лицето й, бяха подчертани от строгата френска плитка, която изтегляше косата й назад. Меките златистокафяви кичури, не толкова тъмни колкото очите й, бяха като гъст, светъл карамел. — Имението не е един от вашите офиси — продължи Даун. — Моите хора не са под ваше командване.
Нейните хора? Веждите му се свиха намръщено. Не му хареса начинът, по който тя формулира думите си. Нейната охрана може би? Да, Сет можеше да приеме този израз.
— Освен това, трябва да ви напомня, че вие сте просто едни неканени и нежелани гости. Ако не беше Каси, щяхте да лежите в болница, а не върху този проклет диван и да ме гледате сякаш съм буболечка под микроскоп.
Веждите му се повдигнаха. Всъщност Сет я гледаше като съблазнително малко парче, каквото беше в действителност. Дребното й стегнато тяло го подлудяваше. Изкусителните гърди, притиснати под меката памучна тъмнозелена тениска и този пистолет, стегнат към бедрото й над плътно прилепналия маскировъчен панталон, който носеше, не би трябвало да бъдат секси. Явно беше по-перверзен, отколкото смяташе, защото пенисът му се втвърди, когато тя го погледна предизвикателно.
— Мисля, че изразът „гледам те като крехко късче месо“ би бил по-подходящ — той потисна усмивката си и се опита да прикрие интереса си към отговора й на арогантния му поглед.
Даун трепна тревожно, челюстта й се стегна, леко загорялото й лице пребледня, а очите й потъмняха. И тогава изръмжа.
Пенисът на Сет потръпна, напомняйки му грубо за възбуденото си състояние, когато перлените кучешки зъби проблеснаха.
— Не прави грешката да мислиш, че можеш да си играеш с мен, господин Лоурънс — изръмжа младата жена, но той видя как зърната й се втвърдиха при бързото поемане на въздух. — Мога да те разкъсам, преди да осъзнаеш какво те е връхлетяло.
Сет се усмихна. Едно бавно, самонадеяно извиване на устните, а погледът му отново се плъзна по нея.
— Да си играя с теб? — промърмори той тихо. — Всъщност бях съвсем сериозен, мила, не се съмнявай нито за миг.
Беше ли пожелавал някога една жена толкова бързо и толкова горещо, както тази? Това не беше възможно. Щеше да си спомня подобен силен и унищожителен глад. Докато продължаваше да я наблюдава, лицето й пламна, пребледня, след това пак пламна. Дишането й стана по-тежко и бързо. Но ръката й се спусна върху пистолета и пръстите й погалиха дръжката, сякаш търсеше успокоение.
— Не прави тази грешка, Лоурънс — гласът й беше хладен, но въпреки потисканата болка и гняв, не беше суров. — По-добри хора от теб са се опитвали и се провалиха.
— Те не са хора — Сет не помръдна, въпреки желанието да скочи на крака, да пристъпи яростно, да я дръпне към себе си и да изпълни сетивата си с вкуса й. — Бесните животни не се броят, Даун.
Ръката й се стегна върху пистолета, докато очите й се изпълниха с мъка.
— Не се заблуждавай като си мислиш, че ще падна в краката ти, както правят останалите жени в живота ти — отсече тя, раменете й се изправиха и заради движението гърдите й опънаха тениската, ясно очертавайки зърната под нея. Твърди, заострени връхчета, за които би дал левия си тестис, за да ги вкуси. Е, може би не тестиса, но нещо дяволски близо до него.
— Бих бил разочарован, ако го направиш, скъпа — Сет подпря ръка върху вдигнатото си коляно, докато се бореше да запази отпуснатия си спокоен вид. Сега не беше моментът да я плаши. Искаше да я извади от равновесие, не да я накара да избяга от него. — Аз просто посочвам очевидното. Ти каза, че те гледам като буболечка под микроскоп. А всъщност те наблюдавам като една много красива жена, каквато си, нищо повече.