— Искал ли съм съвет от теб? — гневът го разяждаше. Точно сега темпераментът му беше непредсказуем, и проклет да бъде, ако се наложеше да се справя с него.
— Не трябва да искаш — изръмжа другият мъж. — Не че очаквам да ме послушаш. Кейн не го направи. Но ако си сериозен, наистина сериозен по отношение на нея, тя не бива да разбере това. Да го види. Не й позволявай да заподозре. Даун ще се зарови в земята и ще се бори с теб, ако го направиш.
— А аз ще бъда там, за да я изровя — Сет се обърна към Тайбър, без да знае как да се справи с емоциите, бушуващи в него. Това, което Даун го караше да чувства, понякога го ужасяваше.
— Ако има нещо останало за изравяне — посочи Тайбър с тих, изпълнен със съжаление глас. — Това е твоята най-голяма битка, човече. Убеди се, че е останало нещо за обичане, освен заровеното.
Единадесета глава
За Кейн спокойствието не продължи дълго. Престори се на заспал на сутринта, когато Шера изпълзя от леглото му и се измъкна от спалнята тихо като крадец. Щом вратата се притвори, той отвори очи и въздъхна уморено, взирайки се в тавана. Щеше да е направо пагубно за него да разкъса сдържаността на тази жена.
Повдигна ръка и се почеса разсеяно по гърдите, лекият сърбеж около белега, който Шера му бе оставила преди години, беше още нещо, което му напомняше за връзката им. Не се безпокоеше от това, че е обвързан с нея, защото я обичаше повече от собствения си живот. Съществуваха само няколко неща, които означаваха повече за него от русокосата малка вещица. По дяволите, не беше истина, нямаше нещо, което да има по-голямо значение от нея. Тя щеше да го вкара преждевременно в гроба, преди да признае, че също изпитва чувства към него. Ако проклетата му ерекция не я изпревареше.
Кейн отправи примирен, полураздразнен, полуразвеселен поглед към скута си, където твърдият му пенис опъваше плата като палатка.
Клатейки глава, младият мъж издаде звук подобен на ръмжене, стана от леглото и се отправи към банята. Смяташе да си вземе студен душ, но беше научил по трудния начин, че това изобщо не помага. Всяка кост и мускул в тялото му го боляха от преумората, която бавно вземаше връх. Липсата на сън, наред с тревогата и с проклетата възбуда, го погубваха. Шера не бива да се безпокои повече за това, че я измъчвам, помисли си мъжът, пристъпвайки под силната струя на душа. Щеше да умре заради шибаната ерекция.
Работа. Тя бе запълвала празнините в живота му години наред, щеше да му послужи още известно време. Убежището на Породите все още имаше доста слаби места в защитата, а и глупавите нападения продължаваха. Да не говорим за онези проклети, враждебно настроени Лоурънс, които се бяха намърдали в една от къщите в имението. Неприятностите започваха наистина да се задълбочават, а на Кейн му беше писнало всеки да крие някаква тайна. След като се облече, закачи кобура с пистолета на колана си и излезе от стаята, мислено довършвайки доста дългия списък с разнообразни задължения, изискващи вниманието му. Трябваше да провери докладите от различни източници, съставени през нощта, както и цяла купчина с протоколи за сигурността и данни от изминалите дванадесет часа от водачите на отделните патрули. Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и натежаваше на раменете му.
Кейн се спусна по стълбището.
— Как смееш да криеш това от мен? — пресрещна го гласът на Рони, когато слезе на долния етаж. Напрежението в имението се отразяваше на всички. Принудителният затвор докарваше жените до лудост, а на свой ред те подлудяваха всички. Мъжът скръсти ръце на гърдите си и проследи с любопитство как Рони праща половинката си по дяволите.
Нямаше нищо, което да му доставя по-голямо удоволствие, от това да гледа как избухливата дразнеща пантера получава заслуженото си от своята любяща половинка.
Тъмнокосата красавица, изправена пред Тайбър, беше стиснала юмруци от двете страни на тялото си, а по лицето й се стичаха сълзи, докато му крещеше. Съпругът й я гледаше с отчаяние и пребледняло лице.
Това не изглеждаше добре. Рони никога не се вбесяваше толкова, ако й се наложеше да му срита задника заради някоя обида. Това не беше кавга, предизвикана от бушуващите й хормони. И нямаше да доведе до нищо добро.
— Рони, ти не разбираш — Тайбър прокара раздразнено ръка по лицето си. — Щях да ти кажа. Когато сметна, че си достатъчно силна…
Ух-ох. Изглежда „лайната бяха уцелили вентилатора“, и Рони бе узнала за гостите, които бяха скрити в имението.