— Ммм — Шера се усмихваше, докато се движеше през имението, стъпките й бяха леки, изпълнени с енергия, каквато не предполагаше, че кипи у нея. — Звучи интересно. След това обаче, бих могла да те напляскам и аз. Мисля, че много ще ти хареса, Кейн.
— Вероятно прекалено много — тя можеше да чуе обезсърченото смирение в гласа му. — Бейби, ако е от твоята ръка, съм сигурен, че ще изпитам само удоволствие. Каква е програмата ти за днес?
— Патрулиране — отговори тя, щом стигна до малкия паркинг, на който бяха подредени офроуд джиповете. — Ще бъда в западния сектор, за да окажа помощ при претърсването на някои от пещерите за тунели, водещи през планините. Не искаме да се появят още наемници с ракетни установки и отново да ни сварят неподготвени.
Кейн изсумтя при думите й.
— Дръж хората си далеч от пещерите и остави на сапьорския екип да се погрижи за това. Могат да останат хванати в капан, а точно сега не се нуждаем от повече проблеми. Докладът, който най-сетне получихме показва, че там имаме няколко сериозни слабости в защитата. Те трябваше да предположат, че ще ги открием рано или късно. Не поемай рискове.
Шера извъртя очи при покровителствения му тон.
— Аз съм голямо момиче, Кейн, знам правилата — напомни му тя, усмихвайки се само от това, че чува гласа му, това стопляше сърцето й. — Обещавам да бъда добро момиче.
— Ще се видим след няколко часа и ще се скрием някъде за обяд, където ще ми покажеш колко добра можеш да бъдеш — предложи той порочно. — Аз ще осигуря основното ястие, а ти можеш да се погрижиш за десерта — гласът му се снижи, стана дрезгав и изпълнен със сексуални обещания.
Шера спря до джипа, загледана в ясното утринно небе, а усмивката не слизаше от устните й. Кейн бе запълнил част от нея, за която не знаеше, че съществува. Можеше да почувства топлината, разцъфтяваща в сърцето й, възбудата във вагината си. Искаше го сега, не по-късно.
Тя поклати глава при тази мисъл и влезе в джипа.
— Първо ще трябва да ме хванеш — каза Шера, като запали двигателя и изкара автомобила. — Може да се наложи да се откажем от десерта, ако стане прекалено напечено.
— Става — можеше да чуе очакването и усмивката в гласа му. — Бъди внимателна, котенце мое. Ще се видим скоро.
— Скоро — прошепна тя в отговор, когато връзката прекъсна и приемника автоматично превключи отново на основния канал.
Шера подкара джипа към задната част на имението и към високата порта, която пазеше задния вход. Денят бе по-ясен от всякога.
— Шера, моят екип е готов да се заеме с онези пещери. Кога смяташ да дадеш зелена светлина?
Шера прикри усмивката си, когато Джонас Уайът премина през сечището пред въпросните пещери. Чертите на тъмното му лице бяха стегнати от нетърпелива мъжка арогантност, а светлосивите му очи проблясваха настоятелно.
Той щеше да бъде труден за управление. Живееше в имението само от няколко месеца и вече се движеше сред Алфа-редиците. Бе участвал в сражения и се бе изявявал като водач на екип няколко пъти, и сега рангът му бе малко под този на членовете на основния Прайд и на главния екип на Кейн.
Той беше бърз, ефективен и студен като лед.
— Извинявай, че закъснях, Джонас — Шера прикри усмивката си, когато се изправи пред него, отказвайки да бъде въвлечена в конфронтация. Алфа-гените, които бушуваха в кръвта на този мъж бяха като отрова, която го разяждаше. Той нямаше да спре, докато не установи пълно господство над свое собствено малко късче от света. Шера само се молеше Джонас да побърза, да забие своя флаг на това късче земя и да престане да я тормози.
Беше очевидно, че да бъде подчинен на една жена накърнява мъжката му гордост. Калън, или дори Кейн, би приел по-лесно, но естествената му мъжка агресия се противеше на това, че тя би могла да го командва. Шера го намираше за забавен, а той нея — за дразнеща.
— Закъснението е нехайство — измърмори Джонас, когато застана пред нея с присвити очи и стиснати устни. — Денят ще свърши, преди да успеем да обходим главните тунели. Последното, от което се нуждаем, е тези копелета да нахлуят отново.
Шера спря, сложи ръце на бедрата си и огледа сечището, като преброи членовете на екипа и огледа екипировката. После бързо прецени и систематизира това, което трябваше да се направи.
— Да започваме — младата жена въздъхна дълбоко. — Внимавайте за…
— Жици, звукови сензори и топлинни активатори — изръмжа той. — Знам си работата.