— Тогава го направи — отвърна остро Шера. — По дяволите, Джонас, не се опитвам да заема мястото ти. Ти си ръководител на екипа здравеняко, така че действай!
В присвитите му очи проблесна изненада.
— Два от екипите ми са вече там — изсумтя мъжът и този път той я изненада. — Уморих се да чакам.
Шера поклати глава, по устните й трепна лека усмивка.
— Започвам да подозирам, че ти и Кейн Тайлър сте били разделени при раждането.
— Може би трябва да те набия за тази обида — изръмжа Джонас. — Ще влизаш ли или ще наблюдаваш? Трябва да знам, преди останалите от екипа да започнат да действат.
— Влизам. Обучена съм в откриване на експлозиви и деактивирането им. Засега ще се придържаме към главните тунели и в началото ще работим само шест часа. Ако наистина има толкова много тунели, колкото показват първоначалните анализи, тогава ни предстои доста трудна работа.
— Много е вероятно — мъжът кимна рязко. — Ускори темпото. Ние използваме канал Алфа-6, но тунелите възпрепятстват предаването без усилватели. Не забравяй да вземеш няколко.
Шера кимна енергично.
— Да тръгваме.
— По дяволите, Шера, казах ти да държиш хората си далеч от тези шибани пещери — Кейн беше бесен, когато се сблъскаха в най-голямата. Както пещерата, която терористът бе използвал, за да премине планината, така и тази беше просторна, от нея тръгваше мрежа от тунели, заровени под земята. Очевидно беше използвана повече от веднъж, и то през последните няколко дни. Изпълваше я миризмата на човешко присъствие, дори до най-дълбоките части на тунелите, които екипите бяха успели да достигнат до този момент. Информацията, която бяха получили от докладите, не се доближаваше дори малко до реалността. Бяха открили истински подземен лабиринт. А все още не бяха намерили изхода от другата страна.
Шера се надигна от мястото, където проучваше отпечатъци взети от тунелите. Бяха пресни, твърде скорошни, за да й се понравят, като се имаше предвид факта, че тук необичайната миризма бе едва доловима.
— А аз ти казах, че знам какво правя — изсумтя тя, когато Кейн премина завоя зад нея. Уханието на възбудата и гнева му почти я зашемети и й напомни за желанието, което измъчваше и самата нея.
— Грешен отговор — излая яростно мъжът, като се хвърли към нея и я улови за ханша, за да спре отстъплението й към един от тесните тунели. — Ти луда ли си? Имаш ли представа в какъв смъртоносен капан могат да се превърнат тези пещери?
Шера се намръщи, при вида на разяреното му лице, изплувало в светлината на насоченото към пода фенерче.
— О, не знаех, Кейн — отговори тя измамно сладко. — Смяташ ли, че двата експлозива, които деактивирахме преди час също можеха да ме вкарат в неприятности?
Досега в двата основни тунела бяха открили жици с експлозиви, достатъчни да сринат цялата планина. Те бяха умело скрити и почти неоткриваеми. За щастие Шера, както и няколко от другите Породи, бяха обучени да търсят взривни вещества, които доста от техните събратя биха могли да пропуснат. Не беше толкова в улавянето на миризмата на самите експлозиви, колкото до това, че тя бе неприсъща за района.
Когато се появеше нещо ново в дадена област, дори ако миризмата му не бе доловима за чувствително обоняние, то ароматът наоколо се променяше. По този начин до сега бяха открити два експлозива. Тези, които ги бяха поставили, се бяха опитали да прикрият зловонието на високотехнологичните съставки на самото съединение, което показваше, че са били заложени като капан, за да избият Породите. Но в момента можеха само да гадаят дали са били поставени преди или след изтеглянето на Съвета.
— Шера, махай се от тук — спря я Кейн отново, когато тя понечи да продължи надолу по мръсната пътека, водеща навътре в планината. — Ще дойде още един сапьорски екип…
— Каква, по дяволите, си мислиш, че съм аз? — попита тя полуобидено, полуядосано. — Чел си досието ми, наясно си с обучението ми. Аз съм повече от подготвена да бъда тук.
— Повече от упорита и неподатлива, това си ти!
Кейн я спря отново, като я притисна към каминната стена, извисявайки се над нея.
— Дадох ти пряка заповед, Шера. Изтегли се, по дяволите.
Младата жена повдигна бавно поглед нагоре към него.
— Сигурно ме бъркаш с някого, на когото му пука да следва заповедите ти, Кейн — каза тихо. — Е, на мен не ми пука.
— Не ти пука? Мамка му, вече знам, че не следваш шибаните ми заповеди — Кейн буквално оголи зъби и се раздвижи по-бързо, отколкото тя можеше да реагира, приковавайки ръцете й към стената. Фенерчето падна на пода, но мъждивата му светлина бе достатъчна, за да се види страстта и яростта, горящи в погледа му.