Беше наблизо, но Шера не знаеше колко точно. Можеше да подуши как проклетото нещо се нагрява, но нямаше начин да го открие навреме. Съдейки по силата на миризмата, имаше вероятност взривните вещества да се намират зад тях и мощността им можеше да взриви останалата част на тунела. С нея и Кейн вътре в него.
Двамата побягнаха.
Дванадесета глава
Ударната вълна от експлозията запрати Шера и Кейн през входа на основната пещера. Внезапното чувство на безтегловност, на полет, беше почти ужасяващо, когато младата жена видя камъните под себе си, върху които едва не падна. При удара в земята тялото й се сви, след което тя се завъртя и се изправи на крака, борейки се да си поеме въздух.
Кейн беше на колене и кашляше заради праха, вдигнал се около тях, като опитваше да се ориентира и да прочисти съзнанието си.
— Джонас — извика Шера яростно, когато Котешките породи ги наобиколиха. — Броя на хората. Искам броя на хората — имаше и други в главната пещера, както й няколко души в по-малките тунели.
— Всички отговориха, Шера — извика той, гласът му прозвуча студено и яростно. — Отвън са медицинският екип и Калън. Ти добре ли си?
— Имаме ли ранени? — Шера присви очи, виждайки няколко от Породите да лежат на земята, а други — да им помагат. — Какво е положението?
Джонас се сепна, докато изучаваше Кейн, а сивите му очи приличаха на живак от ярост. Когато погледна към Шера тя забеляза, че лицето му е покрито с мръсотия, а по бузата му има няколко драскотини, очевидно причинени от летящите отломки.
— От тавана до входа на мината са се срутили големи късове скали, част от хората ни имат леки наранявания, няколко счупени кости. Какво, по дяволите, предизвика тази експлозия?
Алфа-мъже, помисли си Шера с досада. Джонас Уайът беше един от най-лошите, в един момент бе приятелски настроен, а в следващия поемаше контрола. Сега тя разбра, защо се бе издигнал толкова бързо в отдела по сигурността на имението.
— По дяволите — младата жена дишаше тежко, поемайки дълбоко въздух, а Кейн се изправи на крака с олюляване. — Сигурно са били активирани от звук. Нямаше миризма, нито признак за това, преди да почне да се нагрява. Питам се, дали цялата планинска верига не е един голям смъртоносен капан.
Кейн изсумтя саркастично, но тя го пренебрегна.
— Калън пристига — извика Джонас, когато долови шума от джиповете, изкачващи неравния път на планината. — Пригответе се да изнесем ранените отвън. Шера, оставаме или тръгваме?
— Махайте се, по дяволите! — обърна се Кейн към Лъвската порода. — Събирайте си боклуците и се връщайте в имението! Веднага!
Джонас примигна към него с празен поглед. Беше Порода, която рядко приемаше заповеди, дори от Калън.
— Да, сър — кимна най-сетне и се извърна. — Товарете техниката, момчета и момичета, изпратиха ни у дома.
Кейн заръмжа. Шера наклони глава, проследи с любопитство, как ритна някакъв камък, промърмори нещо под носа си и я стрелна с още един опасен поглед.
Тя се усмихна ослепително.
— Адреналинът не е ли прекрасно нещо? Иска ли ти се да го начукаш на някой?
Мъжът се намръщи, повдигна устната си в буен израз на гняв и тръгна към мястото, докъдето се бе изкачил Калън с пикапа, следван от няколко джипа.
Докато Шера го наблюдаваше, Джонас се промъкна до нея.
— Могат ли хората да бъдат заразени и да се превърнат в Породи? — попита я с любопитство. — Кълна се, мисля, че той ръмжи по-добре от мен.
Тя потисна смеха си, сръга с лакът хилещия се мъж и забърза към Калън. Само Бог знаеше какво говори Кейн за нея в този момент.
Кейн определено го правеше. Шера се изкикоти, когато Калън й хвърли мрачен поглед, докато разпитваше половинката й, след това кимна рязко, когато тя се премести достатъчно близо, за да чува по-добре.
— Пещерите очевидно са капан. Ще е най-добре да взривим всички входове, докато положението се успокои, за да можем да завършим доклада и да открием входовете, които използват терористите. До тогава, ще бъдем живи мишени или ще умрем в тези лабиринти, ти избираш — Кейн звучеше изтощено, напълно изцеден. — Не виждам смисъл да излагаме на риск хората си по този начин, Калън.
Веселието на Шера изчезна, щом усети напрежението в гласа му. Не бе сексуално, а от преумора.
Калън се огледа наоколо и видя как бързо товареха ранените на задните седалки на джиповете, за да ги транспортират обратно до клиниката.