— Взривете ги — нареди той, гласът му беше нисък и трепереше от гняв. — Не си струва да се опитваме да ги опазим, като се има предвид колко е голям рискът.
Шера видя как Кейн въздъхна тежко, клатейки глава. Той отклони поглед встрани, където Породите прочистваха района, а Джонас проучваше вече запушения вход. Раменете му вече не бяха изпънати, а присвити и напрегнати, сигурен признак на обхваналата го умора.
Младата жена изгледа Калън с присвити очи.
Водачът на Прайда остана втренчен в нея няколко дълги мига, преди погледът му да се върне отново към Кейн.
— Да се изтегляме — той прокара пръсти през дългата си разпусната коса и въздъхна раздразнено. — Очакваме групата на Пурист да ни предостави повече информация, веднага щом проучат всички слухове, носещи се из района. Александрия и аз искаме да бъдем там, когато пристигнат докладите. Никой от вас двамата не е в най-добрата си форма. Да не би да сте забравили как се спи?
Кейн погледна назад към Шера, очите му бяха тъмни и загрижени. Тя едва се сдържа да не извърне поглед.
— Уморена съм — призна най-сетне младата жена, но прекъсна зрителния контакт и погледна към брат си. — Тези глупости ми се отразяват, Калън. Трябва да направим нещо.
— Съгласен съм — изсумтя той. — Когато откриеш решение ме уведоми, защото, проклет да съм, ако имам такова. Между другото, тази сутрин са освободили нашия любезен приятел с ракетата. Стана както подозирахме, някакъв побъркан съдия е свалил обвинението…
Шера затвори очи, щом чу гневното проклятие на Кейн при тази новина.
— Прекрасно, прекрасно — промърмори тя. — Следващият път просто ще го убия и поне ще се приключи — не се шегуваше.
— Аз ще ти помогна да скриеш тялото — една студена усмивка, почти страховита, изви устните на Кейн.
Бледността по загорялото му лице разтревожи Шера.
— Хайде, жребецо — младата жена застана от едната му страна и се притисна към ръката му, като позволи на собствената й умора да се появи на лицето й — нещо, което ненавиждаше. — Не знам за теб, но определено имам нужда от един душ и от дрямка.
Ръката му незабавно се обви около кръста й, дланта му обхвана хълбока й, привлече я по-близо, а мускулите му се стегнаха, когато я притисна към себе си.
— Ще те напляскам по задника, задето посмя да влезеш в проклетата пещера — отсече внезапно той, а очите му проблеснаха от едва сдържана ярост.
Шера извъртя очи, защото видя повече от гняв. Мразеше да вижда емоциите, които го разкъсват, огъня в очите му, в напрегнатите черти на лицето му. Това й напомняше много за връзката, която двамата споделяха, за болката, която бе изтърпял заради нея, за нея. И че има властта да я прави слаба, както никой друг на този свят.
Прекрасната атмосфера на сутринта беше избледняла заради опасността, обградила ги за пореден път, но нищо не можеше да потуши желанието й към него. Шера можеше да се оправдава с похотта колкото си искаше, но в моменти като този, когато беше най-слаба, си признаваше истината. Любовта й към Кейн я погубваше. Не, защото не би могла да го има — можеше и го имаше. Но миналото я преследваше като жесток призрак, ограбваше съня й, ужасяваше я със слабостите, които знаеше, че притежава. Слабости, които тя никога нямаше да му позволи да види и узнае.
— Хайде, Кейн, да се прибираме у дома — въздъхна младата жена и се отдръпна бавно от него. Тялото й едва се движеше, изтощението се просмукваше в нея, когато тръгна към джипа си. Искаше й се да заспи поне веднъж, без възбудата да я връхлети или спомените да я измъчват. Само веднъж.
Кейн усещаше кожата си свръхчувствителна, досега не му се бе случвало нищо подобно. Не можеше да го разбере, нито да го обясни. Крачеше пред банята на Шера откакто се бяха върнали в имението. Прокара пръсти през косата си, докато се бореше срещу безумния импулс да отиде при нея под душа и да я вземе направо там. Искаше да зарови пениса си в топлината й, и то веднага.
Поклати глава. Дори и след онази първа целувка не бе изпитвал нещо такова. Това беше изгарящ, непреодолим импулс, страст, много по-различна от всичко, което бе познавал. Опитваше да се убеди, че усещането е вследствие от това, че едва не бяха загинали в онези проклети пещери, но в това нямаше никаква логика. Нямаше начин да се обясни внезапния прилив на страст, която гореше по-ярко и по-горещо от всякога.
Бог да е на помощ и на двама им, ако Шера решеше да го отхвърли, защото не мислеше, че може да го понесе. Кейн знаеше, че не би успял да потуши жаждата си за нея. Можеше да усети вкуса й по езика си, жадуваше за усещането на кожата й до плътта си.