Выбрать главу

Мрачна усмивка изви устните му. Ръцете й бяха по-меки от коприна, по-горещи от огън. Тя можеше да го събори на колене с една усмивка, да накара сърцето и члена му да се развълнуват само с един поглед на прекрасните си котешко зелени очи. А тялото й… Той простена ниско, жадно. Тялото й го караше да се изпоти от страст. Сладките й извивки и сатенената топлина примамваха човек и го подлудяваха от желание да я обладае.

Пръстите му се задвижиха по-бързо по ерекцията, а съзнанието му изцяло се отдаде на мисли за нея. Припомни си как сладките като сироп сокове покриват нежната й женственост, а твърдите зърна се издигат върху стегнатите й гърди, докато той ги докосва и засмуква в устата си. Как пръстите му се потапят във вътрешността й, а горещите й кратки стонове звучат около него, докато я обладава бавно, притиска се към нея, усеща я как се свива около пениса му, крещейки от желание.

Тестисите му се стегнаха, бедрата му потръпнаха, а от устните му се откъсна ниско ръмжене, когато спермата бликна от върха на члена му. Това уталожи болката и го остави задъхан, все още гладен, но достатъчно облекчен, за да заспи, поне така се надяваше.

Кейн се обърна по корем и зарови глава във възглавницата, опитвайки се да не обръща внимание на факта, че отново ще спи сам.

Шера се взря замаяно във вратата. Какво, по дяволите, се беше случило? Да не би Кейн да си бе ударил главата при експлозията? И какво, по дяволите, искаше да каже с това, че тя знае къде да го намери? От кога чакаше тя да го потърси? Откакто я срещна в Санди Хоук, винаги бе около нея, никога не я оставяше и не се предаваше.

Младата жена подпря ръце на бедрата си, силно объркана. Беше подушила възбудата му, по-гореща и настойчива от всякога. А той просто си бе тръгнал.

Шера се извърна от вратата. Издърпа кърпата от тялото си, захвърли я към банята, след това облече една дълга туника и бързо излезе от стаята си. Слезе надолу по стълбите, привлечена от гласовете на Калън и Меринъс, носещи се от кухнята. Имаше нужда от съвет.

Обикновено не търсеше съвети. През всичките тези години се бе опитвала да не натоварва Калън с проблемите си, защото знаеше, че безопасността на Прайда е по-важна.

— Здравей, Шера, помислих, че си се оттеглила за нощта — Меринъс се усмихна и отпи от чашата със студено мляко.

Шера й отвърна със слаба усмивка.

— Виждам, че си намерила бисквитките, които Кейн вмъкна тайно за Каси.

Меринъс се усмихна заговорнически.

— Знаех, че брат ми ще го направи. Той ме снабдява с бисквитки през целия ми живот.

Шера се намръщи и погледна към Калън.

— Защо не си й купил? Ти не си бедняк.

Калън се ухили и се облегна на стола си, а пръстите му си играеха с косата на съпругата му, когато погледна сестра си.

— На него му харесва да ги доставя. Това му позволява да запази чувството си за притежание. Защо да му го отнемам? Кейн е защитавал Меринъс през целия й живот, грижи се за нея дори сега. Аз нямам проблем с бисквитките — той сви небрежно рамене.

Шера го изгледа странно.

— Но тя е твоя съпруга — подчерта тя. — Твоя отговорност.

Очите му се присвиха замислено за миг. Той беше любимият й по-голям брат и Шера можеше да види, защо Меринъс не е била в състояние да се откаже от историята, след като е видяла снимката му. Калън беше изключително красив, по един суров начин. Високи скули, диво лице. Чувствени устни. Чертите на лицето му бяха лъвски, но това не загрозяваше външния му вид ни най-малко.

— Така е — кимна мъжът. — Но Кейн пръв е станал част от живота й. От по-дълго време. Защо трябва да негодувам или да се намесвам във взаимоотношения, които той цени толкова много?

Меринъс не каза нищо. Потопи невъзмутимо бисквитката си в чашата с мляко и я погледна с очи, пълни с разбиране.

Шера сви рамене.

— Просто бях любопитна.

— Ти никога не си просто любопитна, Шера — отвърна Калън. — Какъв е проблемът? Все още си разгонена и въпреки това стоиш тук и ми задаваш въпроси, вместо да отделиш време да опознаеш половинката си.

За миг остана безмълвна, примигвайки към него объркано.

— Това е сексуална…

Калън въздъхна тежко.

— Шера — поклати глава той. — Няма да оспорвам убежденията ти, въпреки че не съм съгласен с теб. Разгонването не е само физическо състояние, вече те предупредих за това.

Така беше. Беше й изнесъл лекция за емоционалните, физическите и душевните връзки. Тогава не бе видяла смисъл в това, не го виждаше и сега.