Раменете й се отпуснаха, когато тръгна към вратите, водещи към закътаната изкуствена пещера отвън.
— Къде е Кейн? — попита небрежно Меринъс, но другата жена усети нотка на гняв в гласа й.
Тя сви рамене.
— В стаята си, предполагам.
— А ти си тук. Защо? — продължи Меринъс. — Какво се е случило?
Шера се обърна към тях, мръщейки се объркано.
— Не знам. Излязох от банята и Кейн се появи… беше почти натъжен… потиснат, сякаш бремето на раменете му е прекалено тежко, за да го понесе. Предположих, че разгонването е причината и му напомних, че го предупредих за последствията — тя погледна към брат си, хапейки долната си устна. — Той просто си тръгна, Калън. Не разбирам, защо го направи.
Водачът на Прайда направи гримаса.
— Кейн е различен, Шера. Ти не можеш да го разбереш, както разбираш мен или някой от останалите. В много отношения, неговият живот е бил също толкова труден, вътрешните белези са също толкова дълбоки, колкото и външните. Може би трябва да го попиташ.
— Той няма да й каже — обади се в този момент Меринъс, като се облегна на стола си и постави ръце на издутия си корем.
Шера се намръщи към нея.
— Защо не?
— Защото ти би трябвало да знаеш. Познаваш го по-добре, отколкото мислиш, Шера. Просто се опитваш да отречеш, че е така — Меринъс сви рамене, докато дланите й поглаждаха светлосинята й памучна риза. — Освен това, ако Кейн смята, че не знаеш какъв е проблемът, тогава не би се поколебал да ти каже.
— Значи се очаква да чета мислите му? — изръмжа Шера. — Този мъж е най-дразнещият и объркващ човек, когото някога съм срещала през живота си. А сега трябва да знам и какво става в мозъка му?
Той щеше да я подлуди.
— Мозъкът на Кейн не е това, за което трябва да се притесняваш — увери я Меринъс. — От това, което каза, че е направил, разбирам, че си го наранила, Шера. Някак си си го наранила дълбоко.
Чувството, което видя в очите на другата жена, блясъкът на сълзи, накара сърцето на Шера да се свие. По време на всичките им разговори за Кейн, Меринъс никога не бе отронила и една сълза. Защо сега?
— Как съм го наранила? — тя разпери ръце объркано. — Не съм направила нищо, Меринъс.
Погледът на Меринъс беше твърд и хладен.
— Очевидно си направила нещо. Ти победи Кейн. А досега, можех да се закълна, че никой не би могъл да го стори — тя се изправи с помощта на съпруга си, без да откъсва поглед от другата жена. — Ако изгубя брат си, само защото ти си дяволски упорита, за да признаеш истината пред себе си, тогава никога няма да ти простя. Запомни това, Шера.
Тя се наведе и целуна Калън бавно.
— Ела в леглото по-скоро. Липсваш ми, когато не си там.
Той докосна лицето й. Жестът беше неочаквано нежен, върховете на пръстите му се плъзнаха по бузата й, сякаш се наслаждаваха на допира до кожата й.
— Обичам те, малката ми — прошепна той.
— И аз те обичам — пръстите й погалиха рамото му, когато мина покрай него поклащайки се и тръгна към асансьора в коридора.
— Изглеждаш объркана, Шера — Калън изсумтя, стана от масата, взе чинийката и чашата на Меринъс и ги отнесе до мивката.
Младата жена сви рамене. Кейн често я докосваше както Меринъс Калън. С леки, нежни ласки. Едно потвърждение, че наистина държеше на нея.
Погледът му, бе изпълнен с възхищение, когато върховете на пръстите му достигнеха бузата й. Шера трепна при спомена, точно както когато Кейн се опита да я докосне по този начин. Не защото не искаше да го направи, а защото всеки път, когато го стореше, нещо в нея омекваше. Нещо, което я караше да жадува за още и още повече да се нуждае от него.
— Откъде знаеш, че е любов, а не само химия? — прошепна тя, потривайки ръце, докато гледаше как брат й изплаква чашата и чинийката на съпругата си и ги поставя в миялната машина. — Може би е само разгонване, Калън — каза му отчаяно. — Какво става, когато премине?
— Възбудата изчезва, знаеш това, Шера — смъмри я той. — Тялото ти се опитва да ти каже това, което сърцето и разумът ти вече са приели, но ти отказваш да го признаеш. Просто си прекалено упорита.
Тя едва не зяпна.
— Как можа да кажеш това? Калън, това не е инат — тя се опита да прикрие болката, която думите му й причиниха — нещо повече, опита се да се скрие от мисълта, че той казва истината, от това, което експлодира в гърдите й.