За съжаление, това изобщо не беше достатъчно. Не физически. Физически Кейн разбираше разяждащия глад. Хормонът се беше загнездил в кръвта му по начин, който караше възрастния доктор да го гледа странно, и това беше причината за непрестанната сексуална възбуда. Неутолимият копнеж, който изпълваше душата му обаче, беше друг въпрос. Той се намръщи и почеса разсеяно набраздените си с белези гърди. Нещо липсваше, нещо, което не можеше да запълни постоянно нарастващата празнота, без значение колко често обладаваше Шера.
Нейното сърце. Кейн въздъхна тежко, когато отново си призна истината. Не беше получил сърцето й. Притежаваше тялото й, верността й, но не доброволно. И това беше пагубното. Шера беше негова само заради химията между тях.
Нямаше нито нежни докосвания, нито интимно потъркване на тела, както беше виждал при другите Породи и техните половинки. Шера избягваше това, доколкото бе възможно. Когато бяха заедно, тя искаше секс и нищо повече. А Кейн имаше нужда от друго.
Той стисна с ръце на дръжките на стола, а зъбите му изскърцаха от ярост. Колко често се бе опитвал да я докосне, копнеейки просто да почувства мекотата на кожата й под върховете на пръстите си или топлината на тялото й до своето? Повече, отколкото искаше да преброи, и във всеки случай, тя трепваше или предпазливо се отдръпваше от него. Всеки път беше отхвърлян.
— Кейн? — гласът на Шера от другата страна на вратата на спалнята му, го накара да се намръщи мрачно.
Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.
Той беше направил предложение, така че защо да й отказва сега, когато бе дошла доброволно при него.
— Отключено е — Кейн не промени позата си, отпуснат гол в стола. Повдигна глава от облегалката, за да види как вратата се отваря и Шера пристъпва предпазливо вътре.
Четиринадесета глава
По дяволите, тя приличаше на ангел. Русата й коса, блестяща и гъста, обграждаше лицето й и падаше по гърба като бяла коприна. Изумруденозелената дълга туника се спускаше по тялото й, прошумоляваше по гърдите, ханша и бедрата и достигаше грациозните й стъпала.
Очите й се разшириха при вида на голото му възбудено тяло. Младата жена преглътна тежко, затвори вратата и заключи.
Кейн изведнъж присви очи. Тя изглеждаше… неспокойна. Ръцете й още стискаха бравата, а очите й бяха тъмни от възбуда и тревога. И още нещо, някакво чувство, което не можеше да определи. По дяволите, сигурно щеше да му каже да върви на майната си и да си го начука. Беше го правила достатъчно често през последните няколко месеца.
Бог знаеше, че в някои дни му се искаше да може да запази дистанцията, която тя поставяше помежду им, и да отхвърли желанията, които разяждаха вътрешностите му като отрова.
— Това е пенис, а не чудовище — изръмжа Кейн, махвайки с ръка към ерекцията, към която продължаваше да се отклонява погледа й. — Гледаш го, сякаш очакваш да те ухапе.
— Изглежда достатъчно ядосан — лека, нервна усмивка докосна устните й, след това се стопи и Шера погледна Кейн мрачно. — Ти изглеждаш достатъчно ядосан.
Мъжът въздъхна тежко с чувство на неудовлетвореност.
— Уморих се до смърт, Шера, и съм възбуден до полуда. Ако си дошла за това, тогава действай.
Кейн се изправи на крака, нетърпелив да я обладае, за да успокои поне тази част от страданието си.
Младата жена прехапа устни, а погледът й се отклони за миг към леглото.
— Това не е всичко, което исках — прошепна тя, очите й срещнаха неговите и разкъсаха сърцето му с уязвимостта, стаена в тях.
Мъжът потърка уморено тила си.
— Какво друго би могло да има? — попита най-сетне. — Ще бъда честен бейби, самоконтролът и търпението ми намаляха тази вечер, така че моментът не е добър за борба.
— Но е добър за чукане? — в гласа й нямаше топлина, само убийствена сериозност, която прониза душата му.
Господи, жадуваше да я докосне. Искаше просто да плъзне върховете на пръстите си по бузата й, да се сгуши до шията й. Той беше по-лош и от шибаните Котки, тичащи около това проклето място.
— Да — Кейн прокара пръсти през косата си. — Добър е за чукане.
Много добър за чукане, крещеше пенисът му.
Шера сведе глава и кимна колебливо, но не понечи нито да се съблече, нито да тръгне към леглото.
— Шера, защо си тук, по дяволите? — изръмжа най-сетне той. — Очевидно не бързаш да си легнеш с мен, така че, защо не ми кажеш какво искаш?