Призна пред себе си, че нещата не се бяха получили така, както ги беше замислил. Дотогава бе таил слабата надежда, че възходът на мравките, започнал с негова помощ, ще подпомогне и ускори възхода на човешкия род. Омразата, знаеше Горди, започва с допира до неща, които са различни. Първият враг на един човек е неговото собствено семейство, защото това са първите хора, които вижда. Бързо обаче се обединява с тях в борбата в гетото, в града, в страната, във войната срещу други страни.
Горди бе хранил надеждата, че борбата срещу една различна раса щеше да се превърне в отдушник на страстите на човечеството, че борба щеше да бъде възможна само между него и мравките, не между отделните групи на човешкия род.
Тази надежда се беше оказала напразна. Мравките просто не бяха допуснали появяването на човешкия род.
Насекомите прибраха фотоапарата си и Горди се зачуди какво ли ще правят по-нататък. Половин дузина от тях си отидоха, останаха само две. За едното от тях, по-дребно и с нещо като гривна на един от предните си крака, реши, че е надзирател. Другото бе непознато на Горди, но той после съобрази, че не може да ги различава.
Двете мравки останаха неподвижни за време, което на Горди се стори досадно дълго. Реши да измени положението на тялото си, легна на пода и даже се накани да поспи. Сънят обаче не идваше. Не можеше да се освободи от мисълта, че бе затрил собствената си раса. Бе я изтребил, предотвратявайки появяването и четиридесет милиона години преди своето време. Бе по-голям убиец от Каин и се чудеше защо няма кръв по ръцете си.
Мравките явно си бяха разменили неуловими за него сигнали, защото надзирателят се придвижи напред и го отдръпна от стената. После двете мравки го подтикнаха към изхода, закъдето се запъти на четири крака по един тесен и нисък коридор. Навън беше ясен ден.
От силната дневна светлина Горди запримига. Полуослепен от нея, последва мравката с гривната до една от конусообразните сгради. Там ги чакаха други мравки, застанали в кръг около купчина метални предмети, които той позна веднага. Това бе машината на времето, разглобена на съставните и части.
След малко мравката отново го подбутна, както му се стори нетърпеливо, и Горди разбра какво искат нейните събратя. Те бяха разглобили машината, за да я изучат и сега очакваха от него да я сглоби наново.
Доволен, че му се представя възможност да използва за нещо мозъка си и пръстите си, Горди присегна към странните инструменти на мравките.
Храни се четири пъти и спа веднъж, без да излиза от конусообразната сграда. Най-сетне приключи. Изправи се с доволен вид и проговори.
— Всичко това е ваше. Приемете го като подарък от човечеството. Ще ви закарам, където искате с него.
Мравките мълчаха. По едно време Горди забеляза, че към групата се бяха присъединили и търтеи. Всичките стояха застинали като статуи.
Усети как покрити с иглички мравешки щипци се докосват до гърба му и изпита прилив на погнуса. Това продължи съвсем кратко, защото тя веднага беше изместена от ужаса и омразата.
Без да обръща внимание на игличките, които се бяха впили в кожата му, се нахвърли с юмруци и ритници срещу създанията. Освободи едната си ръка, макар и с цената на загубата на парченца плът. Тежко подкованата му обувка потъна в нечие месесто око. Мравката издаде звук, подобен на въздишка, и се изправи на четири крака.
Горди почувства как полита във въздуха и едновременно изпита ужас от мълчаливата агония на мравката. При падането си се оказа далеч от гърчещото се чудовище. Хълцайки, успя да се изправи на крака. Машината бе съвсем близо до него. Успя да се вмъкне в нея, изпреварвайки само с една стъпка устремилите се към него мравки, и включи пулта.
Видя, че на пода на машината се търкаля кухият крак на насекомо. Значи, били са съвсем близко.
Горди се върна на старото място, върху същата влажна и мека почва. Дълго време остана неподвижен до пулта, преди да вземе решение.
С Де Тери бяха допуснали грешка. Може би щеше да се намери начин да се поправи. Трябваше да го намери. Насочи погледа си към древната гора. Папратовите дървета не бяха същите, но това беше обяснимо. Машината се бе придвижила в пространството. Беше се завърнал обаче в абсолютно същото време, машината даваше гаранция за това.
Точно тук подарих света на мравките. Точно тук ще си го прибера. Ще намеря мравките, които зарових, и ще ги размажа с крак. Или ще намеря самия себе си и няма да си позволя да ги заравям.
Излезе от машината разтревожен. Това място дали беше наистина безопасно? Спомни си за животинския рев, който бе чул предишния път. Потрепери при мисълта, че би могъл да послужи за закуска на някой динозавър, докато мравките царици отглеждат отвратителното си потомство.