Когато слънцето бе се вдигнало на десетина сантиметра над хоризонта, но все още бълваше оттам над вълните хлад, вместо топлина, най-старият от делфините, в когото Дан бе разпознал водача на стадото, неочаквано нададе особен сигнал и рязко отметна тяло в обратна посока. Стадото дружно се преметна подире му. Само най-малкият от делфините, бърборейки му нещо, се завъртя около него. Дан се досети, че го канеха да ги следва, и се гмурна към фланга на строилите се отново като за атака делфини. А те, сякаш изчаквали го да заеме мястото си, едновременно се устремиха нанякъде. Седемдесет километра в час, отчете спидометърът в него и Дан механично се нагоди към скоростта им, любопитен да види къде така целеустремено ги отвеждаше повелителят на стадото.
Носеха се бързо, и като състезателките по синхронно плуване ниско под вълните, така че тук и там лъсваше по някоя черна глава с белезникава гушка. След около петнайсетина минути водата пред тях изведнъж заблещука, сякаш бе пълна със станиолени късчета. Поблясваха коремите на еднакви, трийсетсантиметрови риби. Мерлузи — определи ги някой от компютърните му мозъци. Гърбовете им бяха почти черни във водата, но те бяха толкова много и така нагъсто, че всяка секунда поне няколко стотици предизвикваха едновременно сребристото поблясване на коремите им.
Рибният пасаж не се разтревожи от тяхното приближаване. Общият инстинкт го водеше нанякъде в невъзмутим строй и едва когато делфините с весела лакомия започнаха да лапат една подир друга рибите, в задния край на пасажа кипна паниката.
Вълните, още нараснали, премятаха търсещите спасение риби, докато предните части на пасажа продължаваха преспокойно да си плават на метри под тях. В далечината, където се чернееше още неразбудената линия на сушата, стърчаха два риболовни кораба, от най-големите, дето носеха в себе си цели фабрики за преработване на рибата далеч от хорските носове. Едва сега Дан разбра, че неговите нови приятели, хранейки се, насочваха пасажа към корабите.
Той съзря малкия безпилотен хеликоптер, който следеше рибния пасаж да влезе право в заложените мрежи, и нададе заучения вече делфийски сигнал за голяма опасност. Делфините изоставиха преследването на рибата и се скупчиха около него. Забърбориха разтревожено, сигурно го питаха какво му е, не се ли чувства добре, защото в това море единствено опасен за обитателите му е човекът, но нали човекът е техен приятел…
Положително така го питаха, макар Дан да не разбираше въпросите им, както и те не разбраха опитите му да им каже с радара си, че не натам трябва да гонят рибите. Но, видимо уважавайки неговата тревога, те изградиха с телата си около него подвижна стена, готови да го бранят или да му се притекат на помощ, ако нещо в него му пречи да плува. Над вълните обаче властно лягаше само настъпващият ден, а и той не предвещаваше никаква опасност.
Успокоен, рибният пасаж се отдалечи в определената му от делфините посока. Дан се гмурна под приятелите си, вдигна най-голямата си скорост и бързо достигна предния край на пасажа. Разпери всичките си крайници и като запръска всички възможни излъчвания от себе си с надеждата рибите да възприемат нещичко като сигнал за опасност, така се замята сред тях, че успя да разпилее предния им фронт. Очевидно подплашен, рибният пасаж отмести посоката си на движение към вътрешността на морето.
Когато и последната сребърна искра-риба угасна под вълните, Дан се вдигна над тях да се огледа за приятелите си. Те не бяха го последвали и никъде не се виждаха, въпреки че дишаха с бели дробове и все някъде би трябвало да си поемат дъх над вълните. Дали не бяха побегнали от непонятното за тях негово поведение?
От катера обаче не бяха го изоставили. Тревожните радиосигнали на обикновената, макар и кодирана, радиовръзка провираха своя зов между нарастващите вълни. Той ги прие, потвърди по установения начин, че ги възприема добре.
— Дан, веднага се махай оттам! Влязъл си в риборазвъдна зона. — Този път дежуреше океанологът, когото взеха със себе си, без да му обясняват за какво точно се касае, и той смяташе, че изпробват нов вид киборг. — Открили са те от наблюдаващия хеликоптер.