Изключил двигателя си, прибрал повечето крайници, той се превърна в ленива акула, която много предпазливо проникваше във водораслите, търсейки входа на подходяща пещера. В това море имаше само два вида акули, многократно по-малки и безопасни, които така бяха свикнали с храната, подхвърляна им от придънните станции, че бяха се почти опитомили. Затова огромното и страховито същество плашеше подводния свят, докато не се убеди, че то няма враждебни намерения и впери в него хиляди чифта очаквателно ококорени очи.
Дан си избра по-къса, но широчка пещера с не особено гъста водораслова завеса пред входа й. Важното бе над него да има нещо непроницаемо за радиовълните. Стените й бяха облепени с гроздове от миди. И остави автоматиката си да си върши своята безшумна работа, а той се загледа в гъмжилото наоколо, което веднага се възобнови, щом той замря неподвижно. Бяха фантастични цветовете и формите на пещерния подводен свят. Десетките разновидности анемонии, морски звезди и морски краставици го правеха живописно шарен. Едни приличаха на образувания от известна само на научната фантастика планета, други бяха нанизали на етажи по себе си пухкави пръстени. Трети, големи колкото монета, в чийто център грееше оранжева капчица, безкрайно нежно диплеха своите поръбени, радиално очертани листенца. Сякаш слънчевата капка в средата им излъчваше на всички посоки кротките си лъчи. А неподвижният пясък в половинметровото пространство между струпаните на едно място миниатюрни слънца на анемониите изведнъж кипна разтревожено. Оказа се цяло килимче от някакви червеи, приели досущ оцветеността на придънния пясък.
Дан се заслуша в себе си, но контролният апарат го успокои. Никъде в тялото му не бяха се появили течове. Всички механизми работеха безотказно, нищо не се нуждаеше от подмяна, поправка или допълване. Кръвта му беше все така богата на съдържание, записните апарати неуморно документираха в образ и звук. Само дето, необучени специално за подводния свят, изкуствените интелекти не носеха в паметта си имената на повечето подводни обитатели, мяркащи се пред електронните им сетива.
Температурата на водата тук бе по-висока, отколкото навън, където разбунилото се море преобръщаше водните пластове. Разсеяни и оцветени в зеленикаво, слънчевите лъчи се полюшваха сънливо заедно с полегналите върхари на водораслите. Морска лястовица надникна над разперената му глава в пещерата, бе приготвила и отровния си шип, но не видя там нищо интересно за себе си и отплува. Няколко рачета така бяха се сгушили в морските звезди, обагрили се в синкаво, в зеленикаво и в слънчево жълто, че враговете им трудно биха ги открили. Друг техен събрат пък бе се заврял в израстъците на някакво бодлокожо същество, бе възприел раираността на неговите бодли и само това, че бе по-дебел от тях и неподвижен, го издаваше, че не е част от бодлокожото. Наблизо възедро око, кръвясало и синьо, бе се вторачило свирепо в него, а всъщност представляваше само една безобидна рибка, изрисувала себе си като зверско око.
Онова пък, дето приличаше на черна дупка в пясъка, се оказа хранителното отверстие на безгръбначен морски обитател, очакващ нещо да влезе по непредпазливост в устата му, та бързо да я затвори. Докато рибата ей там, вторачила се недоверчиво в уж неподвижното чудовище, сякаш бе изрисувана от пунктуалист. Точица по точица украсата й повтаряше пъстротата на пясъка и само хрилете й едва забележимо помръдваха. Сигурно си въобразяваше, че чудовището не ще я открие. Но то не беше обикновено чудовище. То автоматично нагнетяваше в паметта си видяното, чутото, помирисаното, анализираното по състав, за да изскочи в определения час на повърхността и светкавично да отпрати към катера насъбраната информация.
Заобикаляше го един свят на преструвката, на измамата. Тук всяко нещо приемаше цвета и вида на нещо друго, за да не бъде открито от врага си или за да издебне собствената си плячка. Защо тогава се сърдеше на човека, който с други средства търсеше своето оцеляване? Заради тези ли „други средства“ го разпознаваше като чуждо на планетната среда и наистина ли му се сърдеше или само го възприемаше като нарушение на световната хармония?