— Кентавър, братко, обикновен кентавър! Прастарата мечта на човека! Само че и кентаврите са различни. Някои са като Хирон мъдреца, учител и възпитател на богове и герои, други отвличат сабинянките и се влачат пияни подир Дионисий.
Намекът му за отвличането на сабинянките бе доста прозрачен, но Бьорнсон още веднъж доказваше своята невинност, като не го разбра.
— Кентаврите са литература. Племената са имали животински тотеми според животните, от които са смятали, че произхождат.
Той все пак се престраши да застане край ложето на киборга и да насочи ключа към скритото отверстие.
— Измрели са, защото не са могли да намерят оправдание за себе си. Така ще измре и човечеството.
Аройо укоризнено издуха космите на брадата от устата си:
— Дан, ние от теб очакваме да намериш това оправдание, а ти май все повече ни намразваш.
Бор вече извършваше не сложната операция, сякаш обезвреждаше неизбухнала бомба. Акулоподобното туловище потрепера зиморничаво, синтетичният глас мелодично проплака:
— Ама защо сте го направили така болезнено? — и добави с нов напразен опит за насмешливост: — Не бягай така, Бор! Не аз командвам оръжията си, забрави ли?
Бьорнсон бе застанал вече отвъд дългата каютна маса като зад барикада. Киберпсихологът побърза да му долее горещ чай от термоса и завинтвайки старателно запушалката му, подхвана с лекторски тон:
— Не опростачвайте нещата, колеги! В цялото си съществуване човечеството все в тая дилема се е блъскало — доброто и злото. И всичките му религии не случайно все около нея се въртят. Спомнете си дървото на познанието! Едва след като са изяли ябълката, Адам и Ева се научават да разпознават добро и зло…
Бьорнсон духаше парата от канчето си.
— Те, да, ама отгде да намерим сега тая райска ябълка?
— Стига сте се упражнявали в остроумие! — избухна Виктор Аройо и наслука напъха своето канче в брадата си. Сигурно щеше да каже нещо, след като отпиеше, но психологът побърза с продължението на лекцията си:
— Естествено е проблемът да възникне сега пред нас с особена сила. При киборгите и роботите лесно се отърваваме от него, подчиняваме ги на законите на роботизацията. Добро е, което служи на човека, зло е, което му вреди. А което застрашава самия робот, е оставено на последно място. Тук нещата обаче са силно усложнени. Добро е, което служи на кибернетичното тяло, но го преценява самото тяло, в разрез с вградения в него човешки мозък с неговия природен егоизъм. Така става неизбежно големият разум да вижда в себе си корените на добро и зло отсечени. Той нито за миг не усеща физиологически нужди, защото всичко му се дава на готово и моралният проблем за него престава да съществува. Оголеният разум е аморален, господа, това можехте преди да го съобразите, а не сега да се зверите!
Той извиси укоризнено тон, сякаш не бе участвал в конструирането на киборга, забравяйки сам собственото си нравоучение.
— Да вземем да го утрепем, а?
Презрителната подигравка на младия датчанин бе повече от очебийна, но новият директор на Института за евристични и авангардни компютърни технологии не я разбра. Гневът повторно раздуха космите на брадата му.
— Не дрънкай глупости, ти казах! Докторе, нямаме време за философии и разкаяния. Трябва да решим, ще го връщаме ли в морето или в института, преди да е съмнало. Какво предлагаш?
— Е, това едва ли е разумно да решавате без мен — любезно им напомни синтезаторът на киборга.
Океанологът се обади, без пресилената бодрост да заглуши страха му от плашещото същество:
— И това, което ни прати досега, е велико. Ще има с години да го изучаваме!
— На вашата наука е интересно само онова, което служи на човешкия търбух! — възрази му с убийствена мелодичност чукоглавата акула, въпреки че океанологът подкрепяше нейното желание.
Прекъснат в лекцията си така безцеремонно, психологът рече колебливо:
— Нека още го понаблюдаваме в институтски условия! Видяхме какво направи във водата! Докато не решим и ние, и той как при него ще изглеждат стойностите за добро и зло във взаимоотношенията му с другите същества на планетата, не би трябвало да го пускаме на свобода.
— А как ще ме спреш, бе, докторе? Ще ме вържеш ли? Какво ще разбереш, когато съм обездвижен?
— Дан, да оставим празните приказки настрана! — сговорчиво се намеси Виктор Аройо. — Знаем, че си всесилен, но знаем и че никога няма да приложиш насилие.
— Не бъди толкова сигурен! — любезно възрази и нему онзи, който, ако имаше човешки вид, би могъл да се назовава негов зет. — Нали чу. Аз съм вече над доброто и злото. Значи от мен всичко може да се очаква.