Денят отдавна бе нахлул и в лабораторията с всичките си топлинни, звукови, светлинни и космически лъчения, когато Дан „видя в себе си“, че отвън отключваше сложната секретна ключалка Виктор Аройо. Посрещна го с опит да имитира изненада:
— А, ти ли си? Очаквах Бор.
— Младите имат нужда от повече сън. След като цяла нощ сме се пренасяли… Как си, Дан?
— Аз съм добре, но ти не си.
Излъчванията на новия директор на Института идеха към него болнави и объркани. Ако разрешеше да го опипа с ехографа и рентгена, сигурно щеше да открие и какво точно му е. Староверската му брада като че ли бе се прошарила в тази неочаквана за всички нощ.
— Не съм си доспал, уморен съм…
— Голяма умора съм ти — прекъсна го мелодично изкуственият глас на някогашния му зет. — Време е да си починете вече от мен.
— Как така? — изненада се Брадата.
— Като ме продадете на Института за външните планети. Те нали искат още един киборг!
Отговорът бе толкова подмазвачески сладникав, че не би трябвало да му се вярва, но Даниел Димих никога не бе изричал непремислени думи.
— Дан, ти май откачаш! Първо, прекъсваш опитите в морето, сега пък искаш изобщо да ги прекъснеш…
— Вярваш ли, че някога психолози и психиатри ще завършат своите наблюдения над човешкия мозък? Не искам да съм повече на Земята, това е!
Аройо потърси стол да седне. Изглеждаше стреснат и безпомощен.
— И за Земята ще е по-добре да ме няма известно време. А и на вас ще олекне.
— Дан, не говориш сериозно. — Гласът на Аройо се измъкна из брадата му обезсилен.
Въпреки това не пропусна да започне изречението си с името му, както бяха се наговорили, за да не би да се изпуснат пред външни хора. Киборгите и роботите се задействаха чрез произнасяне на имената им.
— Искайте на Външните планети двойно повече, отколкото за прототипа, дето толкова харесаха!
Дан чу предварително в себе си какво щеше да каже шуреят му, но се застави да го изслуша.
— Дан, не ти ли стига славата? Рут много грижливо събира всичко, каквото се пише за теб. Ще ти го донеса да го видиш.
— Напразно мислиш, че е суета! Ако беше така, нямаше да искам да се махна от Земята, и то при пълна анонимност.
— Дан, забравяш, че Институтът за външните планети ще иска да се похвали с теб и журналистите ще вдигнат такава дандания… Да разбуниш света ли искаш? Преди да си решил какво ще предприемеш?
— Няма да им казваме, че съм вътре.
— Няма, разбира се. Нали след журналистите първа ще довтаса полицията. Но ти можеш да го огласиш и от космоса!
— Нямаш ми доверие, така ли?
— Дан, не е в доверието работата. Макар… някои твои постъпки…
— Давам ви още месец. През това време ще се и готвя за изпита, набави ми материалите! Но ако не ме продадете до един месец, ще намеря начин да съобщя на света, че насила сте ме вградили в киборга. Ще ви линчуват, ей!
Аройо видимо отстъпваше по-бързо, отколкото му се щеше. Навярно беше от хроническата умора или наистина бе му дошло до гуша да се занимава с нещо безперспективно за бързата човешка практика.
— Рут за сина ти ги събира. Искаш ли да ги видиш?
Въпросът му сигурно нарочно бе двусмислен. Отнасяше се и за печатните материали, посветени на него, и за двете същества, които би трябвало да го задържат на Земята. Киборгът обаче си остана нечовешки непреклонен.
— Няма смисъл, Вик! Ти ми обеща поне още сто години, значи ще имам достатъчно време да се погрижа и за бъдещата си слава, и за семейството. Повярвай ми, сега просто ми е необходимо да се махна от хората. Вие не можете да ме изстреляте толкова далеч, затова вземете поне парите за мен! Ще ви свършат добра работа, ако умно се пазарите.
Брадата направи опит да се засмее, но смехът му прикриваше гузност.
— Те такъв киборг не са и сънували! Така ще ги оскубя…
— Не забравяй, че се налага да се правя и малко на глупак — прекъсна го Дан. — Иначе полицията… Поискай от Външните планети материалите, по които да се готвя! Ще им спестя и времето за специалното обучение. Още днес, Вик, моля те! Нетърпението е мозъчна работа, не на тялото и не успяхте да ми го ампутирате.
Освободен от каквито и да било грижи за тялото си, мозъкът Дан бе станал бездънен да поема нови знания. Складираше ги в себе си със скоростта и точността на биоелектронните чипове в паметта на изкуствените интелекти. А Институтът за външния планетен пояс, след като бегло се запозна с още по-усъвършенствания от прототипа киборг, въодушевено му заизпраща материалите за неговата подготовка. Възнамеряваше да го прати на Плутон за самостоятелна работа и започна широка рекламна кампания, за да събере чрез дотации и помощи поисканата му неимоверна сума. Киборгът явно си струваше парите, с него щяха да надминат всички институти за изучаване на планетите.