За да им помогне, а и да не се издаде, Дан автоматично се съгласи на скъпо платено участие пред телевизионните камери в най-гледаното време. Вече знаеше почти всичко за пребиваването си в космоса, но му струваше не малки усилия да се представи по роботски механичен в разговора с журналистите. Предпочиташе да говори по-малко и повече да забавлява телевизионните зрители със сензационни акробатически номера, с възможностите си да работи неограничено време в условия, каквито бяха невъзможни за стотици други роботи, които отдавна се опитваха да заместят човека в прекалено рискованите за него места.
След първоначалния шок от сякаш неограничените му способности неколцината журналисти от водещи всекидневници — от научните издания никой не бе допуснат, за да се избегне конкуренцията — изпаднаха в луд възторг, въпреки че като редактори на научнопопулярни страници бяха доста обръгнали на технически чудеса. За такъв киборг и те смятаха, че човечеството ще мечтае още десетилетия.
— Да — отвръщаше им Дан, стремейки се да подражава интонационно на другите киборги. — Рожба съм на покойния Даниел Димих. По негова идея и негови чертежи съм създаден. Той лично синтезира и гласа ми, за да не бъде обиден за хората.
Или:
— Да, подчинен съм на законите на роботизацията. Да служа на човека, да пазя човека и всичко, което служи за добро на човека. На последно място е да браня себе си, ако това не противоречи на другите заповеди в полза на човека.
Или:
— Да, въоръжен съм. Не знам с какво. Средствата ми се командват от друга програма.
Въпросите, доста професионално формулирани, заваляха един през друг:
— Дан, при експериментите не те ли заплашваха с нещо? Не изпробваха ли твоите рефлекси за самозащита? Не ти ли възлагаха да браниш човека?
Отвръщаше им много предпазливо, защото предварително чуваше в себе си техните клопки и неизричани замисли:
— Да, многократно. Правеха го с механични уреди, с автомати, с природни заплахи от всякакъв вид като свличания на пръст и лавини, удавяния в морето. Унищожавах всичко, което заплашваше човека или мен след човека. Ефикасно и бързо.
Естествено бе веднага да го посипят със своето „Как?“ и „Не регистрира ли начина?“, решили да изтръгнат нещо повече от него. Дан предвидливо отстъпи отговора на представящия го инженер от Института за външните планети.
— Съгласете се, господа, че киборг от такава класа не бива да издава всичките си възможности, особено своите защитни средства! Уверявам ви обаче, че никога не ще застраши нещо живо. Индикаторите за организми работят безотказно. Можете да проверите.
Те не пропуснаха да направят проверката по класическия начин за изпитване на киборги, а Дан използва сгодата, за да смае зрителите с нова серия от циркаджилъци, да им демонстрира бързина, ловкост и преданост на човека, каквито никоя разумна машина дотогава не бе притежавала. Едновременно с това декламираше знанията си за Вселената, за миналото и бъдещето на човечеството. А накрая, на въпроса дали има вече определена задача, твърде неприятно изненада новите си собственици, отвръщайки в не киборгски стил:
— Да, ще се пошляя за проба из астероидния пояс, после ще видим.
След предаването ръководството на Института за външни планети предпазливо се нахвърли върху му:
— Дан, нямаш правото да предрешаваш какво да правят с теб хората…
— Дан, това противоречи на законите на роботехниката…
— Дан, ние имаме други намерения…
— Астероидният пояс е територия на институтите за малките планети…
Дан ги прекъсна с механично спокойната любезност на своя синтезиран глас:
— Трябваше ли да им кажа, че ще ме пращате на Плутон? Нали държите на служебната тайна? Освен това аз наистина искам да ида по-напред в астероидния пояс. Там е по-интересно, отколкото на вашия Плутон, па не е и толкова далече. Ще ме пратите на Веста като основна база. Оттам ще предприемам експедиции до другите астероиди…
— Дан, в астероидния пояс има достатъчно хора. Разчистват трасето между Марс и Юпитер, препращат към Луната астероиди с ценни суровини…
— Никой от тях не притежава нито моите качества, нито възможностите ми. Казах ви, после ще отида на Плутон, но засега ме влекат малките планети!
Мистични тръпки разтърсиха институтското ръководство, въпреки синтезирания глас. Такива съждения не можеше да произнесе изкуствен интелект. А със следващите си думи новият киборг направо се самопровъзгласяваше за техен господар, вместо за техен слуга: