— Ще ви представя и списък какво допълнително ще ми е нужно за работа в космоса и по астероидите. Ако не сте съгласни, ще отида в някой от институтите за малките планети. Не забравяйте, че и вие не знаете с какви оръжия разполагам. А доколкото знам, още не сте ме изплатили на Института за авангардни компютърни технологии.
8.
Обръгнали на общуването си с изкуствени интелекти от всякакъв вид, зрителите бяха смаяни не толкова от приказките му, колкото от неговия необичаен за киборгите вид, от сведения до минимум автоматизъм в него. Естествено, полицията разпозна пакостника, когото бе гонила из града, познаха го и хората, пред които бе се мярвал. Така видяното на екрана, различно възприето от различните хора, се смеси с противоречиви слухове, доразбуни духовете. С присъщия си вкус към сензационното масмедиите подкладоха, както обикновено, повърхностни дискусии. Развитието на техниката се разширяваше с този нов киборг още веднъж безгранично, докато човешкото с всичките му съвършенства и недъзи откриваше ясна граница у всеки индивид. Нова епоха ли начеваше с появата на такъв киборг? Каква бе ползата от него, след като видимо посягаше на естествената граница, поставена от природата пред човека чрез единството от разум и тяло?…
Повечето дискусии завършваха с предупрежденията или се въртяха около отдавна банализираните опасения техниката да се изплъзне от контрола на човека. Така масовият гражданин на планетата, видял в новия киборг заплаха за себе си, побърза да го намрази. Сигурно би проточил и протестни демонстрации, ако Институтът за външните планети не бе публикувал категоричното уверение, че киборгът в най-скоро време щял да бъде пратен сам на работа чак на края на Слънчевата система.
Дан следеше на вътрешния си екран предаванията, в които обследваха създаването му и не изпитваше друго, освен кротко презрение към разтревоженото за умствения си мързел и телесното охолство човечество. Знаеше, че когато някой се бои от теб, ти или му ставаш капризен господар, или ако ти е нужно благоразположението му, го намразваш. Засега той не изпитваше нужда от ничие благоразположение, затова само се запита може ли да претендира за достойнство едно същество, което така екзистенциално се бои, въпреки че е размножено милиарди пъти? И бе склонен да си отговори, че не тялото има право на достойнство, на него достойнството служи за примитивно самооправдание, а духът, съдържащ се в мозъка. Но така пак опираше до въпроса, що е човешки дух, къде е и какво всъщност представлява душата.
— Дан, все се канех да те питам, защо не слушаш музика? Преди операцията обичаше много класиците…
Аройо се пазеше да назове с истинската дума вграждането му в тялото на киборг. Той и Бьорнсон единствени притежаваха договорно право да посещават новия киборг в гаранционния му срок.
— Изкуствените сетива ми пречат. Възприемам я вече само като математически редове на звуците. Направихме така, че в мен непрекъснато нахлуват бялото шумолене на звездите и звуците на вятъра в парка, дето е на километър от Института. Музиката на света е съвсем друга, Вик, тя заглушава всичко в мен.
— Тя ли те прави нетърпелив да бягаш от Земята?
— Нуждая се от тишина. Знам, че истинска тишина и там няма да има за мен, но дразнителите ще са безкрайно по-малко. Ако не бяха филтрите на сетивните анализатори, отдавна да съм полудял. Поне от хорските шумове ще се освободя! Да ти разкажа ли една весела история, та да престанеш да ме подпитваш защо искам да бягам от Земята?
Преди няколко нощи той улови и през бронираната врата непознатите излъчвания на трима мъже още преди да посегнат към ключалката. Притежанието им на ключове от секретната система и знаенето им откъде и как се изключва алармената сигнализация ги определяха като институтски хора, но мислите им говореха друго. Задъхани и объркани, те пробиваха стената с представи-образи, в които се сипеха купища пари, избухваха бомби, той самият летеше насам-натам по света и разнасяше неща, чието предназначение не беше му ясно. Не запалиха лампата в лабораторията, служеха си с ръчни прожектори. В действията им също преобладаваше тиха предпазливост. Дан се престори на неподвижен, но те останаха далеч от него, близо до вратата, оттам го заобливаха със своя страх.
— Дан? — подвикна като въпрос и почти шепнешком единият от тях.
За да не го заподозрат, той се обади с приличащ на нормалните киборги отговор:
— На ваше разположение съм.
— Дан, тръгвай с нас! — все така шепнешком, но вече по-уверено издаде своята заповед явният им водач.
— Вън ни чака транспорт — додаде оня, който стоеше най-близо до вратата. Неговите излъчвания говореха, че е готов всеки миг сам да хукне към чакащата ги кола.