— Това е човешки израз.
— Май човеците не са толкова лоши, а? — Не устоях да не завъртя ножа, поне малко.
— Не, не всички са лоши — зави той замислено.
Започнах да се колебая. Дали да му покажа лицето си. Да се свърши с всичко това. Да му покажа защо не мога да бъда жената, която той иска да бъда. Да сложа край на всичко помежду ни донякъде щеше да е благословия, нали така? Нямаше повече да се опитвам да се крия от него. Той щеше да е свободен да насочи чувствата си към някоя друга… само че кефинг не исках той да се насочва към друга. И все пак, заслужаваше истината. Ръката ми се насочи към бутона за визуална връзка на контролния панел.
В следващия миг от едната страна замига червена лампичка. Сигнал за помощ. От астероид на близо.
— Трябва да вървя — казах му бързо, решавайки да бъда страхливка и да отложа неизбежното. — Току-що получих сигнал за помощ от един близък астероид. Ще се чуем пак по-късно става ли?
— Направи това, което е нужно, Зоуи — рязко заяви Сенторр и прекъсна връзката.
Гледах екрана шокирана и сякаш във вените ми потече ледена вода. Това бе така неочаквано. Дали значеше, че се отказва от мен и от приятелството ни?
Секунда по-късно, на личния ми комуникативен канал се появи съобщение. Въпреки сигнала за помощ, който продължаваше да мига, аз го отворих.
Ще съм тук и ще те чакам. — С.
През тялото ми премина вълна от топлина и се усмихнах, преди да отговоря на сигнала за помощ и да хукна да будя братята си.
Гледах замислено мониторите. На всеки от тях се виждаха звездни карти и диаграми за горивото, но не ги забелязвах. Бях изгубен в мислите си, фокусирайки се върху една жена, на половин галактика разстояние от мен, която отговаряше на случаен сигнал за помощ… вероятно за да ограби кораба… и все пак отказваше да ми покаже лицето си.
Беше странно как Зоуи може да е толкова смела за някои неща и прекалено срамежлива и плашлива за други. Тя говореше много по-откровено от всяка друга жена мессакаш, която някога бях срещал. Тя бе отворена и дори пряма, за жена отгледана в условията, в които е расла и през половината време, когато говорехме нощем, тя бе тази, която превръщаше разговора в нещо много секси, което ми показваше, че тя ме желае толкова колкото и аз нея.
Но не ми показваше лицето си.
Вратите на мостика се отвориха.
— Айрис на мостика — обяви компютъра секунда преди човешката жена да пристъпи напред. Носеше една от туниките на Аливос обвита около тялото си и едни от панталоните му, които висяха около слабите й крака. Панделката, която обикновено носеше на очите си я нямаше и белезите на липсващите й очи се виждаха ясно на лицето й.
— Не мога да спя — каза ми тя, въпреки че в същия миг се прозя, пристъпвайки към станцията на Аливос. — Имам кошмари.
— Работа на Аливос е да се подсигури, че да не ги имаш — казах й, обръщайки се към мониторите си. — Но ако искаш си добре дошла да ми правиш компания.
Тя се засмя тихо и я чух да сяда.
— Той има нужда да поспи. Държах го буден през последните три нощи. Реших днес да се смиля над него и да остана будна, докато не припадна от изтощение. Какви са новините?
— Няма новини — казах й, скръствайки ръце на гърдите си и поглеждайки към екрана. — Всичко е спокойно.
— Това е скучно — заяви Айрис нежно. — А ти как си? Днес изглеждаше разстроен.
Погледнах към нея, завъртайки стола си така, че да съм срещу нея. Тя бе сложила ръка на брадичката си и бе наклонила глава на една страна към мен, напрегнато слушайки движенията на тялото ми.
— Нима?
— Да. Движенията ти са по-твърди от обикновено. Резки. Изглеждаш напрегнат.
Странно как Айрис бе най-наблюдателна от всички на кораба, а бе сляпа. Никой не бе осъзнал, че имам някакви проблеми и за пръв път реших да споделя. Имах нужда да поговоря с някой за Зоуи, защото всичко между нас ме преобръщаше с главата надолу.
— Аз… срещнах някой.
— Знаех си! — Тя се понамести на стола си, а усмивката й стана огромна. — Казах на Аливос, че това е причината постоянно да висиш на мостика. Тук говориш с нея, нали? Нещо като връзка от разстояние, нали?
Връзка от разстояние? Колкото и странно да бе това описание, пасваше.
— Предполагам, че може да го наречеш така. Тя е на друг пиратски кораб.
— Ах. Значи затова хукнахме към 3М? Аливос се чудеше. — На лицето й бе изписан интерес. — Няма да кажа на никого, ако искаш, но съм любопитна. Мислех, че може да е замесена жена, тъй като ти постоянно се криеше тук.