Кеф.
Кеф. Започнах да пиша бясно по станцията й, изваждайки най-близката звездна карта от архива.
— Айрис събуди останалите и кажи, че корабът Малката сестричка е в опасност. Променям курса. — Издърпах координатите от последния сигнал от Малката сестричка, който бях получил, проследявайки последното съобщение на Зоуи към мен.
Щом на екрана изскочи Гуарда XIV, сякаш ледена буца падна върху корема ми.
— Ще извикам останалите — каза Айрис, ставайки от станцията.
— Определено сме затънали в кегфинг блато без кефинг гребла — каза Каспар от мястото, което се криеше малко в страни от мен, стиснал бластер и готов да стреля.
Не му се подиграх, задето използва човешки израз. Все пак беше напълно прав. Точно сега бяхме тотално прецакани. Знаех, че пиратството е опасна професия, разбира се, но никога не бях подозирала, че ще свършим дните си на някакъв скапан астероид, където едни шибани пирати сззт искат да откраднат НАШИЯ пиратски кораб.
— Трябваше да знам по-добре да не се хващам на това със сигнала за помощ. Най-стария трик в книгата — казах на братята си.
— Не се самообвинявай — Матхирас каза. Той бе до мен и непрестанно се опитваше да ме набута зад себе си и да блокира изстрелите сипещи се към мен с тялото си. Разбира се, не исках той да умре заради мен, затова постоянно се мушках под ръката му и отвръщах на стрелбата. — Всички решихме, че може да е лесна плячка.
— Имаме нужда от отвличане на вниманието — казах им аз. Криехме се зад едно скално образувание, на повърхността на астероида и единственото, което ни държеше на повърхността бяха гравитационните ни ботуши. Дишах толкова тежко, че вътрешната страна на скафандъра ми се замъгли. За разлика от мен, братята ми бяха напълно спокойни.
Каспар дори изглежда се наслаждаваше на случващото се. Той ме погледна през рамо и ми се ухили.
— Може да пробваме да им хвърлим Адирон. Докато те млатят свръх охраненото му тяло, може да пробваме да се доберем до кораба.
До него Адирон бутна игриво Каспар.
— Или просто да изчакаме, тъй като те знаем колко нетърпелив задник си и много скоро ще хукнеш натам, за да ги въвлечеш в юмручен бой. — Каспар просто го бутна в отговор.
— Няма да хвърляме никой и няма да участваме в юмручен бой, идиоти такива. — Матхирас заяви с изтощен глас. — Нека просто се върнем на Сестричката и тогава ще съставим плана си. Зо, как е кислородът ти?
Мамка му, явно бе доловил паникьосаното ми дишане. Е, това и човешкия ми пулс, който бе малко по-бърз от този на мессакаш. Постоянно забравях тази част. Проверих филтъра за кислорода си и се оказах леко изплашена от показателите му.
— Имам десет минути. Може би малко повече.
— Това не е добре — заяви Матхирас, гледайки различните сандъци по повърхността на астероида. Това бяха сандъците, които намерихме изоставени на повърхността и решихме, че корабът в беда е изоставил товара си, затова започнахме да го товарим на нашия кораб.
Много тъпо решение. Пиратите сззт ни хванаха неподготвени и едва не ни пръснаха черепите. Каспар успя да отстрани няколко пирата, а Адирон осигури достатъчно прикритие, че да успеем да изтичаме до сегашните си скривалища. Разбира се, бяхме на няколкостотин метра от собствения си проклет кораб, но не можехме да се доберем до него.
— Опитай да изпратиш още една дистанционна команда до Сестричката — каза ми Матхирас. — Виж дали ще успееш да я измъкнеш изпод тях, поне.
Извадих дистанционния панел на кораба, на комуникатора закачен за китката ми. Не успях да направя нищо, точно като предишните пъти, в които опитах.
— Сигналът ни е заглушен.
Брат ми изръмжа.
— Ще измислим нещо.
Чу се звук от изстрели и Адирон сграбчи Каспар за яката, издърпвайки го назад.
— Залегни, големи братко.
— Ами ако ги нападнем? — попита Каспар със странен блясък в погледа си.
— Ами ако пробият дупка в тъпата ти глава? — контрирах го аз. — Тогава какво?
— Може да вземеш кислородните ми филтри — каза той, намигайки ми.
— Аз ще пробия дупка в главата ти — промърморих, докато още изстрели прелитаха покрай нас. Кеф това просто беше тъпо. — Те ще продължат да ни държат тук, докато ни свърши кислорода. После просто ще ни оберат.
— Имаш ли по-добра идея? — попита ме Адирон.
— Ще ми се.
— Скоро ще измислим нещо — каза Матхирас и можех да видя как Каспар изгаря от желание да се хвърли в битката, но продължавахме да чакаме плана.
— Трябва — съгласих се. — Ние…