— Тогава ще останеш ли с мен да ми държиш ръката и да ми говориш, докато заспя? — попитах, сгушвайки се в завивките.
— Ако искаш.
— Искам. Не искам да си тръгваш — казах му меко и едва успях да се сдържа да не добавя «никога повече». Принципно бях доста настоятелна личност, но може би трябваше да му дам ден-два, за да свикне с идеята. Той ме познаваше, но не и изцяло.
Най-добре бе да не го плаша много от началото. Той докосна ръката ми и седна на леглото до мен, а аз се почувствах доволна… поне засега.
Когато се събудих, Сенторр не беше в медицинската зала. Предположих, че не може да стои и да ми държи ръката през цялото време, докато стана от сън, но бях малко тъжна. Прозях се и потърках лицето си, когато една от човешките жени връхлетя в залата. Тя беше дребничка, дори за човек и се съмнявах, че бе повече от метър и шейсет. Беше онази, която ми даде кръв… Кат. За един миг просто я гледах, защото бе толкова… странно да виждам човек да се мотае наоколо. Толкова дълго не бях виждала нищо различно от красиво мессакаш лице и други не толкова привлекателни извънземни раси. Гладката кожа и липсата на опашка при Кат, едновременно ме шокира и ме накара да изпитам тъга към дома.
— Здравей — каза тя весело. — Тарекх ще дойде всеки момент, за да те прегледа. Добре ли се чувстваш?
— Добре съм — казах й, внимателно отмятайки завивката, за да видя крака си. Раната изглежда е била доста дълбока, защото макар на кораба да имаше най-модерната хирургическа апаратура, на крака ми все още имаше розово петно, където си личеше, че е било шито и не е в нормалното си състояние. — Много ми е приятно да се запознаем. Сенторр ми е разказвал много за екипажа. — Разбира се, едва наскоро спомена, че жените тук са човеци, но нямаше да се задълбочавам по този въпрос.
Тя вдигна глава и ме изгледа предпазливо, преди да се наведе и да вземе от пода нещо приличащо на мръсен чорап. Докато я гледах, тя се раздвижи из малката медицинска зала, подреждайки и събирайки разни инструменти, дрехи, опаковки от санитарни материали и неща, които приличаха на резервни части на самия кораб.
— Живеем със Сенторр. Не е нужно да омекотяваш думите му за наше добро. Знаем, че може да бъде истински трън в задника.
— Той ми каза, че Тарекх е мърляч, а ти не спираш да го поставяш на мястото му — признах, усмихвайки се.
Кат ме погледна замислено.
— Това може да е най-милото нещо, което някой е казвал за мен.
Тарекх влезе и хвърли толкова горещ поглед на половинката си, че се почувствах неловко… и леко завидях. Той помилва бузата й, докато тя местеше една туника, и пристъпи към монитора до леглото ми.
— Нека да видим как е пациентът ни днес.
— Добре съм — казах му и се постарах да не изглеждам прекалено нетърпелива. — Мога ли да ида на мостика да видя Сенторр?
— Той няма да избяга — каза Тарекх, натискайки няколко бутона върху медицинското оборудване. — Трябва да направя няколко скана, за да съм сигурен, че всичко е наред и след това ще те освободя. Кат ще ти покаже стаята ти.
— Стаята ми? — Примигнах от това. Разбира се, че щяха да ми дадат стая. Все пак нямаше да ме оставят да спя в склада или нещо такова. Но беше странно… никога не бях мислила, че може да съм на Глупака и да спя в друга стая, а не в тази на Сенторр. Може би той не ме искаше при себе си. Ами ако бе използвал изминалото време и бе решил да промени мнението си? Ами ако предпочита връзка от разстояние и сега, когато трябва да гледа човешкото ми лице, има съмнения? Задъвках устната си и изчаках Тарекх да приключи.
— Не е толкова стая, колкото килер — призна Кат. — На борда нямаме много свободно място, но почистихме мястото и сложихме едно легло там. Надявам се, че не е проблем. Макар да не е много широко е удобно и уютно.
— Няма никакъв проблем. Сенторр ми е споменавал, че няма много място на кораба. — О, боже, сега бях идиотката, която не спираше да говори за мъжа, по когото си пада. Когато Тарекх се подсмихна, знаех, че съм права, затова се постарах да си мълча.
Грамадният медик откачи кабелите на монитора от ръката ми.
— Изглежда всичко е наред, просто не се претоварвай днес и опитай да не стъпваш много на крака си. — Той се обърна и притисна нежно устни към тези на Кат. — Тя е изцяло твоя, любов.
Тя му метна флиртуващ поглед и погали опашката му, щом той й обърна гръб, карайки грамадният мъж да подскочи. Тя само се изкиска и изпърха с мигли към него, карайки ме да завидя на леката, изпълнена с привързаност връзка.