— Ела, Зоуи. Нека ти дадем някакви дрехи. Подкупихме един шивач на Хаал уи да направи няколко човешки «костюма» и сега имаме гардероб с дрехи, които са точния ни размер. Сигурна съм, че ще намерим нещо подходящо за теб.
Да подкупят шивач? Умно. Никога не бих се сетила за това. Разбира се, никога не съм била около други хора, затова не бе от значение.
— Благодаря ти.
Кат ме преведе през кораба, посочвайки ми предназначението на различните стаи на борда на Глупака, все едно вече не ги знаех. Сенторр ми бе казал, че Пиратският Крузер Клас IV е от родната им планета и аз бях свалила схемите му, а предназначението на всяка стая бях научила от разговорите ни през последните месеци, трупайки информацията като обсебената преследвачка, каквато бях. Знаех, че към момента Сенторр бе единственият на кораба, който имаше каюта изцяло за себе си. Знаех, че най-голямата каюта се ползва от Фран и Кивиан, тъй като Кивиан бе капитанът. Аливос и Айрис обитаваха каютата срещу тази на Сенторр, а неговата бе най-малката каюта на борда. Веднъж ми бе казал, че няма нищо против стаята му да е най-малката, защото му напомня за времето прекарано във войската, когато е делял стая с размерите на килер с още четирима войника, докато са били стационирани на фермерска планета. Сега, когато бях тук се зачудих дали той е пожелал да имам отделна стая по тази причина… или просто има нужда от време, за да свикне с идеята, че съм тук.
Реалността от това да бъдем лице в лице променяше всичко, осъзнах в следващия миг. Само се надявах да не промени мнението му за мен.
Кат ме заведе надолу по коридора, до една стая, маркирана с надпис «склад» на езика на мессакаш, писмения език, който се ползваше на родната планета и на всички правни документи. Тя направи лека извинителна гримаса и отвори вратата.
Вътре обаче, бе очарователно сладко. На стената висяха декоративни картини, а складираните сандъци бяха покрити със скъпи завеси от плат подобен на земната коприна. Точно както Кат бе казала, вътре имаше малко, но удобно изглеждащо легло, шарено одеяло и цял куп възглавници наредени върху леглото. Айрис седеше в единия ъгъл, с лилава панделка покриваща очите й, а Фран, половинката на Кивиан, бе изправена и подреждаше нещо в една кутия. И двете се обърнаха при звука от отварянето на вратата, а устните на Фран се разшириха в усмивка.
— Добре дошла! Надявам се, че се чувстваш добре.
Отвърнах на усмивката й.
— Много по-добре, благодаря ти. — Не можех да спра да я гледам. Кат беше много сладка, като цяло, но Фран беше истинска красавица. Имаше дълга черна коса, тъмни очи и гладка златиста кожа, на която направо завидях. Айрис пък беше елегантна и пленителна, с начупената си дълга коса и нежна усмивка.
Те бяха толкова различни и толкова човешки изглеждащи, че усетих как в гърлото ми засяда буца, виждайки ги трите заедно. Братята ми винаги ме бяха закриляли от ужасяващата страна на престъпния свят, в който се движихме, затова виждайки толкова човешки жени на едно място беше доста емоционално.
— Здрасти — успях да изграча въпреки възела в гърлото си.
Фран направи жест към стаята.
— Знам, че не е много, но наистина не сме пътнически кораб.
— Прекрасно е. Много ви благодаря за гостоприемството.
Айрис само се усмихна, с лице извърнато към мен.
— Сенторр поиска да направим стаята възможно най-удобна за теб. Все едно щяхме да те оставим да спиш на пода.
— И решихме, че така и така сме тук, може да си направим женски ден — усмихнато заяви Фран, хващайки ръката ми и дърпайки ме към леглото. — Носи се слух, че Сенторр смята да те води на срещи, по настояване на братята ти, затова помислихме, че ние може да ти помогнем с косата, грима и гардероба.
Докоснах косата си. Тъй като единствено тримата ми братя ме виждаха, обикновено я държах завързана на конска опашка. Никога не бях носила грим, тъй като бях едва десетгодишна, когато ме отвлякоха. Мисълта, че могат да ме направят красива, за срещата ми, вероятно би трябвало да е глупава, но всъщност ми хареса изключително много.
— Ако нямате нищо против…
— Да имаме против? Момиче, цял ден чакаме този момент. — Фран ме насочи да седна на леглото. — Настани се тук до Айрис. Ние ще те направим неустоима за него.
Щом седнах, Айрис докосна ръката ми.
— Може ли да ти сплета косата?
— Разбира се?
— Аз ще отговарям за грима — заяви Фран. — А Кат ще се заеме с дрехите ти. Ще е като едно от онези предавания за цялостна промяна. Гледала ли си такива, Зоуи? С правилния трансмитер, понякога може да се уловят сателити от Земята. Знаеш ли, че отново започнаха шоуто «Великолепната петорка»?