През повечето време мълчах, докато те си приказваха около мен. Пръстите на Айрис докосваха нежно косата ми, докато я сплитаха, Фран държеше в ръцете си повече сенки, отколкото можеше да сложи на очите ми, а Кат се бе заровила до кръста в дрехи. Беше очевидно, че трите се познават много добре и се чувстват комфортно на мястото си на кораба. Беше приятно да ги видя как се държат като нормални човешки момичета, а не като нещастните робини, и все пак се чувствах някак не на място. Знаех повече за навигационната система и за най-добрите начини за пестене на гориво, отколкото кой цвят сенки ще отиват най-много на цвета на очите ми.
— Добре, чувствам, че съм длъжна да повдигна този въпрос — каза Кат, държейки пред мен блестяща синя туника покрита с изкусно нарисувани цветя. — Знаеш ли нещо за анатомията на мессакаш?
— За шипа ли питаш? — затворих очи, докато Фран мажеше с нещо клепачите ми. — Да. Виждала съм братята ми голи. Когато бях малка, обичах да отключвам умивалнята и да скачам, изкарвайки акъла на Адирон.
— Е, значи това е един шок по-малко за теб — каза развеселено Фран.
— Освен това трябва да знаеш, че наистина обичат да докосваш опашката им и че долната част на шипа е изключително чувствителна. — Заяви Кат.
— И нямат никаква идея какво е клитор, тъй като мессакаш жените нямат такъв — добави Айрис. — Тъй че, ако не те докосне по правилния начин, следва ти да му дадеш точните насоки.
Този разговор ставаше по-неудобен с невероятно бързи темпове.
— Вие наистина ли мислите, че Сенторр ще иска да прави секс с мен?
— Мисля, че ако не го направи, ще умре от посинели топки — изхили се Кат. — Видях го как те гледа.
— Кажете ми повече за него — казах нетърпеливо, стискайки туниката към гърдите си — Познавам го само от разговорите ни, но вие сигурно го познавате по друг начин.
— Какво искаш да знаеш? — попита Фран.
Въздъхнах доволно.
— Всичко!
През следващите два часа, момичетата напълниха главата ми с истории за Сенторр. От истории за това как са посещавали опасни светове, вършейки странни задачи, до боеве в кръчми и дори истории от службата на Сенторр във войската, преди да започне да работи като пират с Кивиан. Беше ясно, че екипажът е като едно голямо семейство… и като се изключат караниците от време на време, те винаги си пазеха гърбовете.
Фран се тревожеше, че той е прекалено сериозен.
Кат мислеше, че работи прекалено много.
Айрис бе на мнение, че е самотен.
И мислех, че и трите са прави, а това ме караше да искам да го сграбча и да го целувам, докато започне да се усмихва. Исках да го държа притиснат към себе си нощем и да го задуша с любовта си. Исках да бъда до него, ако се чувства самотен и тъжен. Исках да говоря с него за звездни карти и да обсъждаме най-бързия начин за заобикаляне на мъглявина.
Исках всичко.
Веднъж щом косата ми бе сплетена на плитка започваща над ушите ми и спускайки се надолу по гърба ми, Айрис ме погали леко, показвайки ми, че е готова. Аз се преоблякох в дрехите, които ми даде Кат и Фран приключи с грима, тъй че бях напълно готова. След петнадесет минути трябваше да се срещна със Сенторр в общата зала и всички щяха да ни оставят насаме за нашата «среща». Имах усещането, че те са по-развълнувани дори от мен.
Щом момичетата излязоха, стана тихо и се заиграх с края на туниката си.
Чувствах се… странно. Не напълно като себе си. Туниката и панталоните бяха коренно различни от гащеризоните, които носех обикновено. Тези бяха момичешки и женствени, с лек блясък върху синия плат и много красиво украсени дълги ръкави. Цветната щампа сякаш променяше цвета си с всяко мое движение, а самата кройка се спускаше на вълни около тялото ми и бе малко по-прилепнала в областта на гърдите ми. Някак се чувствах изложена на показ. Решена да прогоня тази мисъл се изправих и излязох от «стаята си», тръгвайки надолу по коридора към умивалнята. Там се погледнах в огледалото.
Бях… красива. Докоснах лицето си удивена, тъй като Фран бе успяла да ме превърне от бледо човешко момиче, в наистина красива жена. Очите ми изглеждаха големи и смели, устата ми розова и пухкава, а бузите и челото ми перфектни. Не можех да спра да гледам външността си, едновременно шокирана и доволна. Сенторр със сигурност щеше да хареса външността ми.
В мига, в който мисълта премина през ума ми, се почувствах несигурна. Изведнъж вече не харесвах отражението си. Момичето в огледалото беше красиво и женствено, но не бе Зоуи ва Ситхаи. Не биваше да променям това, което бях, заради Сенторр. Той трябваше да ме харесва такава, каквато съм, човек и всичко останало.