Да говориш за кораб никога не е било толкова кефинг секси.
Нощният ни чай изстина, а спагетите останаха недоядени, докато й разказвах за времето, което бях прекарал в армията на родната планета. За това как след две години прекарани във война и битки, бях стациониран на далечна фермерска планета, заедно с една шепа други хора и как прекарвах повечето време сам, превозвайки със совалка провизиите на различните станции на планетата от по-голямата колония на близката планета. Там бях научил как да съм пилот и бях привикнал към самотата. Там също бях срещнал Кивиан, който бе стациониран на планетата само от два месеца преди целия гарнизон да бъде разпуснат.
Зоуи ми разказа как е била спасена от братята си и за някои от по-опасните им мисии, включително и тази как е трябвало да изведат един сенатор от блокирана планета. На тази мисия всички едва успели да се спасят и слушането на тази история ме накара да се възхитя на смелостта на екипажа на Малката сестричка… и ми се прииска да удуша братята й, задето са я изложили на подобна опасност.
По едно време, тя погледна надолу към празната си стая и ми хвърли пакостлив поглед.
— Надявам се, че останалите не очакват да дойдат тук скоро. Окупирали сме общата зала.
Погледнах да видя кое време е.
— Предполагаше се, че трябва да ти покажа видео файл след вечеря — признах. — Човешки филм, било част от срещата.
— В твоята стая? — попита тя, светвайки.
— Не, в залата за отдих.
— Аха. — Тя се замисли за миг, преди да признае. — По-скоро предпочитам да видя мостика.
— Наистина ли? — И аз бих предпочел да отидем на мостика, но пак щях да пусна човешкия филм, ако ще й достави удоволствие. Иначе аз лично бях доволен само да седя с нея и да гледам лицето й.
— Да! Искам да видя къде работиш. — Зоуи се изправи и заобиколи масата, заставайки до мен и хващайки ръката ми, за да ме накара да се изправя. — Хайде. Разведи ме.
Почувствах се омагьосан от лекото, нежно докосване на пръстите й срещу моите. Тялото ми се стегна в отговор и се насилих да мисля за нещо неприятно, докато се изправях.
— Как е кракът ти?
— Боли като кефинг кучка, но поне мога да ходя. Това е достатъчно добро за мен. — Тя отново дръпна ръката ми. — Не се опитвай да се измъкнеш.
Засмях се.
— Дори не съм си го помислял.
Оставихме общата зала след нас и си отбелязах на ум по-късно да се върна и да почистя. Точно сега отказвах да оставя Зоуи сама. Бях привлечен от нея, като планета от звездата си, уловен в полето на гравитацията й. Тя вървеше близо до мен, оглеждайки кораба с интерес, сякаш умствено сравняваше това, което виждаше, с това, което й бях казал. Освен това, аз се гордеех с Глупака, макар да бе стар модел и да имаше нужда от куп подобрения. Корабът служеше вярно на екипажа ни до сега и се надявах, че ще може да го прави още дълго време.
Когато стигнахме до мостика, Зоуи пристъпи напред и очите й светнаха. Оставих я да отиде напред до станцията ми, доволен да я гледам. Мостикът на Глупака бе малък, тъй като бе предназначен само за четиричленен екипаж, за разлика от Малката сестричка. Сестричката имаше голям мостик, за същия брой екипаж и секция за пътници. Тя гореше много повече гориво обаче и докато Глупака можеше да бъде ефективен и доста бърз, когато се налага, Сестричката залагаше най-вече на груба сила.
Зоуи се насочи директно към стола ми, прокарвайки ръка по облегалката. Тя я помилва, преди да се настани на мястото ми, плъзгайки блестящия си поглед към разположението на станциите.
— Точно така си го представях.
— Така ли? — значи си е мислила за това, къде прекарвам времето си? Аз също винаги си я представях на мостика, но трябваше да призная, че мислите ми никога не са обхващали… цялостната картина. Много нощи си представях, как е седнала в мен на станцията ми, обкрачвайки скута ми с крака, или задничето й притиснато към контролния ми панел, докато я докосвам с ръка между бедрата. Разбира се, в тези мисли, тя бе мессакаш, но сега можех да видя лицето й и с лекота замених старата си представа с красивия истински образ на Зоуи. От меката кафява коса и прасковена кожа, до деликатните човешки черти. Ставах твърд само като мислех за това, но това не бе нищо ново, тъй като ставах твърд всеки път щом чуех гласа й.