Пристъпих към станцията си, внимавайки да прикрия издутината на члена си като се опрях на един от контролните панели.
— Какво мислиш?
— Обожавам го — каза тя меко, насочила поглед през прозореца навън към космоса. — Винаги съм обичала корабите и звездите. Обичам открития космос и потенциала, който крие. Обичам факта, че има безкрайни възможности за свобода, ако знаеш как да ги сграбчиш. — Тя погледна към мен и се усмихна. — Мисля, че това е донякъде поради факта че за кратко бях пленница като дете, но обожавам да бъда навигатор. Обичам да знам, че мога да съставя курс за навсякъде и че мога да избягам. Че няма кой да ме спре, освен самата аз.
Кимнах, гледайки през прозореца и опитвайки да видя това, което виждаше тя.
— Аз виждам дълг. Отговорността за тези, за които ме е грижа. Моят начин да бъда полезен. — Погледнах отново към Зоуи, неспособен да не я гледам. — И за това колко огромно е разстоянието, което ме делеше от теб.
Тя вдигна поглед към мен бездиханна. Гледаше ме удивена, когато скочи на крака. Бях учуден, че тя е удивена. Не й ли бях показал колко много ме е грижа за нея? Колко много я желая?
Явно не съм го показал достатъчно ясно.
Сложих ръка на кръста й, умишлено бавно, а погледът ми се заключи с нейния, за да й дам да разбере какво точно смятам да направя. Зелените й зеници се разшириха, но тя остана напълно неподвижно. Дръпнах я към себе си, притискайки гърдите й към гръдния ми кош, така че да мога да усетя цялото й тяло срещу своето. Зоуи погледна нагоре към мен и можех да видя нетърпението и копнежа в погледа й. Тя копнееше за докосването ми толкова силно, колкото и аз.
Слагайки другата си ръка на тила й, се наведох надолу… и надолу… и надолу, нежно докосвайки устата й със своята. Човеците бяха ниски, но аз нямах нищо против. Най-после целувах моята Зоуи. Устните ми върху нейните, нарушаваха всички санитарни закони на родната ми планета и всичките й колонии, но не ме бе грижа. Устните й бяха меки и бях възхитен от усещането, докато обвивах ръце около нея, за да я притисна по-плътно към себе си. Имах чувството, че съм чакал цяла вечност да я докосна.
И знаех, че не е достатъчно. Една целувка никога нямаше да ми бъде достатъчна. Исках всичко от нея.
Зоуи простена от удоволствие, докато се целувахме и ме бутна назад, карайки ме да седна на навигаторския си стол, преди да обкрачи бедрата ми, настанявайки се на скута ми, сбъдвайки всяка порочна мечта, която бях имал за нея.
Това бе… неочаквано. Но много хубаво. Толкова хубаво. Задъхвах се, когато седна в скута ми, краката й обкрачиха моите и тя обви ръце около тила ми. Ръмжейки, започнах да се боря за контрол върху прегръдката. Исках да й покажа точно колко се нуждая от нея. Тя можеше да поеме контрола другият път, тази вечер щеше да е мой ред. Затова плених устните й с дълбоки, хапещи целувки, мислейки за всички неща, които жените на Глупака бяха споменавали за целуването, защото исках да задоволя моята Зоуи. Те използваха езиците си. Спомних си това и си помислих, че бях доста объркан от тази мисъл.
Вече не бях объркан.
Изгарях от желание да я вкуся. Прокарах езика си срещу горещите й устни, търсейки вход. Можех да усетя как тя застина за миг срещу мен, тялото й се изви леко и членът ми затуптя от нужда. Никога не бях желал друга жена толкова яростно. Преглътнах тихия й изненадан стон и този път щом отново я докоснах с езика си, тя разтвори устни за мен.
И сега, аз бях този, който стенеше. Малкият й език беше гладък и мек срещу моя, покрит с изпъкналости и начинът, по който се преплетоха ми напомни за обвързването. Членът ми ме болеше, уловен в плен под дрехите ми, но можех да се задоволя засега от усещането на това да прониквам с език в сладката й уста. До този миг никога не бях осъзнавал защо човеците са толкова запалени по това целуване. Сега вече бях пристрастен към вкуса й, към усещането за устните й, нежните докосвания на езика й срещу моя и звуците, които издаваше, докато търкаше тялото си в моето. Ръката ми улови бедрото й, стисвайки я силно, докато се търкаше в твърдата като камък дължина на ерекцията ми.
Толкова дълго я бях чакал.
— Моята Зоуи — промърморих между целувките, борейки се да я докосвам нежно, вместо да позволя на страстта да ме направи по-груб. Исках я толкова силно, че ми бе трудно да я пусна и да не взема всичко, което тя искаше да ми даде, като егоиста, който можех да бъда.