— О, уау, Сенторр — въздъхна тя, дишайки насечено. Тя потърка носа си в моя, а погледът й бе натежал от удоволствие. — Наистина си добър в целуването. Практикувал ли си?
— Ти си първата жена, която целувам — признах й, тайно доволен, че смята докосването ми за умело.
— Аз също — призна тя. — Никога не съм правила нищо от това. — Ръката й се спусна надолу по твърдите очертания на гърдите ми, докато облизваше устните си, леки подути от целувката ми. — Ти си… наистина голям. — И се пресегна между телата ни, за да погали дължината ми през дрехите ми.
Цялото ми тяло се напрегна. Едва сдържах стона си и сложих нежно ръце на раменете й.
— Чакай… — Желаех я. Исках я повече отколкото някога съм искал нещо в живота си, но думите й ме върнаха в реалността. Познавах Зоуи. Беше ми казала, че е на пиратския кораб през последните десет години. Сега, когато знаех, че е човек, някои парчета от пъзела си идваха по местата. — На колко човешки години си, Зоуи?
— След два месеца ще стана на двадесет и една — каза ми тя, преди да се наведе и да захапе леко долната ми устна, дръпвайки я внимателно с квадратните си бели зъби.
Едва не изгубих целия си контрол, тъй като, кеф това усещане бе невероятно. Тя изглеждаше толкова нетърпелива, колкото бях и аз, малкото й тяло се притискаше с гладна, дива нужда към моето. Но трябваше да бъда умен. Трябваше да внимавам. Братята й я повериха на мен и по-важното бе, че Зоуи ми имаше доверие. Не исках да се възползвам от това.
Трябваше да действам бавно и да се погрижа тя да почувства само глада ми, без да я изплаша с интензивните, собственически чувства, които горяха в момента в мен.
Защото, богове, толкова силно я желаех.
— Забави малко, Зоуи — промърморих, когато тя се наведе, за да ме целуне отново. — Искам да съм сигурен, че се наслаждаваш на случващото се.
— Майтапиш ли се? — Нетърпеливите й ръце се насочиха към гърдите ми, докосвайки леко зърната ми. — Това е най-невероятното, прекрасно чувство. Не мога да ти се наситя. Зърната ти наистина ли са толкова твърди? Знам, че братята ми имат по-различни тела от моето, но никога не съм докосвала зърната им, за да разбера. Искам да докосна твоите — тя задърпа яката на ризата ми.
— Успокой се — казах й, улавяйки ръката й, преди да е успяла да разкопчае дрехата ми. — Няма да се обвържем тук на мостика — целунах дланта й, за да смекча думите си. Продължих да я целувам, защото просто не можех да се спра. Кожата на китката й бе толкова мека, толкова нежна. Облизах я, наслаждавайки се на усещането на горещината й срещу езика ми.
Тя потрепери, а погледът й се изпълни с желание, докато гледаше устата ми върху кожата си.
— Желая те, Сенторр. Не го ли разбираш? Копнея за теб от толкова много време. Писна ми да бъда търпелива. Най-после сме заедно. Искам да направим всички порочни неща, за които сме си говорили. — Ръката й се премести отново на члена ми и тя го помилва, с такова умение, че накара дъхът ми да заседне в гърлото. — Нека докосна всяка част от теб.
Нуждата воюваше с чувството ми за дълг. Исках да я докосна. Богове, исках да разкъсам тази красива туника и да тласна силно члена си във влагалището й, преди да започна да се тласкам мощно, докато я изпълня със семето си, а тя да крещи от удоволствие. Дори самата мисъл бе толкова изкусителна, че едва не изгубих целия си контрол, принуждавайки се да затворя очи. Но си спомних кого държах в обятията си. Моята Зоуи, която се криеше от света цели десет години под една или друга маска, само защото бе човек. Тя бе нежна, млада и невинна.
Не можех да се възползвам от това. Целунах я отново, леко и игриво. Когато тя проплака срещу мен, прекъснах целувката и погалих с палец бузата й.
— Моя Зоуи. Имаме цялото време на света, за да се опознаем. Нека бъдем търпеливи още няколко дни.
— Хич не ме бива да съм търпелива — каза ми тя, цупейки розовите си устни толкова сладко, че не се стърпях и я целунах още веднъж.
Изглежда и мен не ме биваше да бъда търпелив.
Когато Сенторр ме изпрати до стаята ми тази вечер, само с целувка и обещанието да се видим на сутринта, бе очевидно, че моя прелестен, секси мессакаш навигатор бе решен да постъпи почтено и да кара бавно.
Кеф това.
Щеше да се наложи да поема нещата в собствените си ръце. Легнах на леглото, обхващайки с шепа туптящата си женственост, но знаех, че да се отведа сама до върха тази вечер нямаше да ми донесе облекчение.
Не ме разбирайте погрешно, мастурбирането беше хубаво нещо. Но само няколко врати по-надолу по коридора имаше един мъж, който исках да докосна… и който исках да ме докосне толкова силно, че чувствах болка на места по тялото си, за които дори не бях подозирала, че могат да болят. Прокарах пръст по женствеността си и бях толкова невероятно гореща и влажна от възбуда, че сама се шокирах. Никога не бях мислила, че мога да се възбудя до такава степен, само след няколко целувки със Сенторр.