Част от мен обичаше факта, че той е толкова почтен. Другата част обаче искаше да се появя на прага му гола и да го принудя да оближе котенцето ми. Е, едва ли щеше да е точно принуждаване, но бях сигурна, че щеше да има много близане. След това можех да му върна услугата… да го вкуся с устни, докато свърши.
Това бе… един вид действане бавно, нали? Нямаше да има среща на член с котенце, затова със сигурност можеше да се определи като бавно.
Простенах с ръка между бедрата си, притискайки пръсти към хълмчето си, докато обмислях вариантите пред себе си. Разбира се, можехме да действаме бавно. И със сигурност бавно можехме да полудеем, изпълнявайки волята на братята ми, да преминем през истинско старомодно ухажване. С тази разлика, че братята ми не можеха да осъзнаят колко значим бе фактът, че бях най-после тук със Сенторр. Ухажване? Какво си мислят, че правихме през последните месеци? Игра на гатанки? Ама моля ви се! Вече преминахме през вероятно най-бавното ухажване познато на вселената… и сега, когато той бе тук от плът и кръв, по-секси отколкото някога съм си го представяла, исках да го сграбча с двете си ръце и да прокарам устните си по цялото му тяло.
Беше сладко, че братята ми мислят за добруването ми, но те не знаеха какво мъчение бе през последните месеци, да бъда лудо влюбена (и подивяла от похот) в някой и да мисля, че никога няма да мога да имам. Сега, когато можех да съм с него? Нямах намерение да чакам.
Седнах на леглото изпълнена с решителност. Не исках да съм сама тази нощ. Не бях изплашена или разтревожена, или срамежлива… бях възбудена и исках мъжа, който обичах, да ме докосва по всички копнеещи места на тялото ми. Изправих се на крака и сграбчих красивата туника с флорални мотиви. Тъй като бях развързала възлите, тя се спусна свободно около тялото ми, като широка роба и просто се загърнах, без да си правя труда да завързвам връзките й. Грабнах бластера си, защото бях на кораб пълен с непознати, въпреки че вярвах на Сенторр безусловно и отворих вратата, надничайки в коридора. Нямаше никой.
Идеално.
Излязох на пръсти от стаята и затворих вратата тихо зад себе си, преди да се насоча към вратата на Сенторр. Коридорът бе тих и единственият звук идваше от въздушните филтри, които преработваха кислорода в атмосферата на кораба. Стигнах до стаята на Сенторр и се поколебах. Дали той нямаше да ме отпрати отново? Да се опита да ме защитава, както братята ми ме защитаваха винаги?
Погледнах надолу към бластера в ръката си и се ухилих. Не и ако имам оръжие.
Може и да бе малко екстремно да държа любовника си под прицел, настоявайки да ме целуне, но какво имах да губя? Нищо, освен гордостта си, вероятно. Измъкнах пълнителя на пистолета си и го пуснах в джоба на туниката си.
След това почуках тихо на вратата.
Преди да имам време да се изнервя, вратата се отвори. Сенторр бе по голи гърди и леко размъкнат, обичайната му по военно подредена коса, сега бе разрошена между рогата му. Изглеждаше изненадан да ме види и очите му се присвиха леко.
— Зоуи? Какво не е наред?
Реших да сграбча мига за топките.
— Вагина Патрул.
Той примигна.
— Какво?
Насочих бластера към него.
— Вагина Патрул — повторих. — До нас достигна слух за незадоволена вагина и трябваше да дойда, за да проведа разследване.
Устните на Сенторр се извиха леко.
— Нима?
— Точно така. Пристъпете вътре, моля. — Махвайки с пистолета показах, че трябва да отстъпи и да освободи входа, за да ме пусне да вляза. Когато той се поколеба го побутнах с дулото на бластера.
— Не ме принуждавай да взема проблема в собствените си ръце, синко.
Исках да го накарам да се усмихне, но всичко, което направи той бе да отстъпи леко, за да мога да вляза. Надявах се да не ми се разсърди или да не съжалява, че съм дошла, решена да накарам нещата помежду ни да започнат да се случват по-бързо. Влязох в стаята и на мига се изненадах от спартанското й обзавеждане. Леглото все още бе оправено, само с няколко гънки, което ме навеждаше на мисълта, че явно бе лежал върху него. Стените бяха голи, като се изключи една-единствена военна плочка, служеща за декорация в близост до бюрото. Вратата на гардероба му бе затворена, както и тази на умивалнята, а самата стая бе безцветна, гола и самотна. Това ме натъжи и ме накара за миг да забравя за играта, която играех… докато ръката му не се обви около китката ми, изтръгвайки бластера от пръстите ми.